Определение № 85 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 503/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на В. П. В. чрез упълномощения негов представител по делото П. В. В., срещу въззивно определение № 830 от 15.12.2016г по ч. гр.дело № 551/2016г на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената чрез пълномощника му частната жалба срещу разпореждане №4602 от 11.10.2016 г.с което е върната като просрочена въззивна жалба срещу първоинстанциионното решение по гр. д № 2237/2015 на Ловешки РС по допускане на делба. Жалбата е била приета за просрочена ,тъй като решението е било съобщено лично на страната, съделителят В. П. В., на 19.07.2016г .Едва на 20.09.2016г пълномощникът П. В. В. е поискал препис от решението и на 10.10.2016г е подал въззивна жалба,която е постъпила след срока за обжалване, изтекъл на 02.08.2016г, на основание чл.262 ал.1 т.1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд е изтъкнал личното получаване на съобщението ,без да е отчел като необходимо условие за редовност на връчването то да е осъществено на адрес, който страната е посочила по делото, или необходимост съобщенията да се връчват единствено на пълномощника на страната. Жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото изтъква съществено нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като съгласно чл.39 ал.1 ГПК решението е следвало да бъде съобщено на пълномощника, а не лично на страната. Това е бил и посоченият по делото адрес, а не неправилно избраният от ЛРС при връчването на съобщението с приложенията от 19.07.2016г. В изложението по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса изключва ли наличието на упълномощен представител редовността на връчване направо на представляваната страна, вместо на представителя, на адрес, различен от посочения по делото съгласно чл. 38 ГПК. В този смисъл се изтъква практиката на ВКС по чл. 39 ал.1 ГПК, изразена в реш. № 292/2014 по гр.д №2938/2014г ІV г.о и опр. № 277/2016г по ч т.д 1354/2016 ТК В случай като настоящия, съдът е следвало да съобрази поредността. Изтъква се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по същия въпрос, доколкото връчването не е на адреса, посочен от страна по делото. Постъпил е отговор от Г. Е. Г. .Не е налице противоречие, нито процесуално нарушение, касаторът неправилно тълкува чл. 45 ГПК. Не може да текат два срока за обжаване .Освен това ,жалбоподателят не е изразил изрично воля книжата да се връчват само на пълномощника му ,не е посочил съдебен адрес. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос. По него е налице установена практика на ВКС във връзка с прилагането на чл. 39 ГПК ,ал.1 ГПК, изразена в решение № 292 по гр.д.№ 2938 / 2014 год. на ІV г.о., и опр. № 277/2016г по т.д №1354/2016 І т.о ТК на ВКС, изтъкнати от защитата. Въззивният съд не е дал разрешение на въпроса в противоречие с тази практика. Принципен отговор на въпроса за настоящата хипотеза е даден в реш. № 249 по гр.д.№ 397/2009 год. на ІІІ г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК и споделяно като правно разрешение от настоящия състав на ВКС. Като е предвидил възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, но не и да изключи личното уведомяване ,независимо от наличието на пълномощник по делото. Съгласно установената практика на ВКС, При упълномощен представител, както в случая, съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на страната. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.39 ал.1 ГПК, изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Според решение № 292 по гр.д.№ 2938 / 2014 год. на ІV г.о на ВКС, нарушението при поредността не винаги води до ненадлежно връчване. Когато страната има упълномощен процесуален представител по делото, както е в и в настоящия случай, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез това лице, затова връчване не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл.46 ГПК, не е редовно. Според цитираната практика на ВКС по чл. 291 т.2 ГПК, връчването е редовно, ако страната е приела и получила съобщението лично, доколкото законът в чл.45 ГПК дава приоритет на личното връчване. Същото правно разрешение, но с уточнението, че редовно връчване на съобщения и призоваване на юридическо лице при нарушена поредност по чл. 39 ал.1 ГПК ще е налице само ако съобщението е прието от законния му представител, но не и ако е връчено на други лица или по друг начин се съдържа и в определение №277 от 2016г по т.д №1354/2016г І т.о. на ВКС. Ако съобщение за изготвеното решение е връчено лично на страната, независимо че същата е имала пълномощник и по делото, връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки нарушението на поредността по чл. 39 ал.1 ГПК Така е според изтъкваната от защитата съдебна практика на ВКС, същото е приел и въззивния съд. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Щом страната лично е приела съобщение, независимо че по делото е бил посочен друг адрес за кореспонденция и този адрес е на пълномощника, неспазването на поредността по чл. 38 ГПК, също както и тази по чл. 39 ал.1 ГПК ,не можат да обусловят друго разрешение на въпроса, съответно друг изход на спора по настоящето дело относно пропуснатия срок за подаване на въззивна жалба Ето защо не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В настоящия случай въззивният съд решаващо е изтъкнал личното получаване на съобщението. Поради това е приел за законосъобразно приложени последиците на чл. 262 ал.2 т.2 ГПК, тъй като считано от датата на лично връчененото съобщение до страната, въззивната жалба е подадена след законоустановения срок По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.