Определение № 974 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2010 г.

С. С. В. от [населено място] е подала касационна жалба против решението на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 286/2010 год.. Ответникът Д. я.№ 12, [населено място] не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Сливенският районен съд, с решение по гр. д. № 1536/2009 г. е отхвърлил исковете на С. В. за отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 4. 3. 2009 г. на директора на Д. я. № 12, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник кухня”, за заплащане на сумата 1000 лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за заплащане на сумата 308.88 лв., обезщетение за неспазен срок за предизвестие. Решението е потвърдено от Сливенският окръжен съд с решение от 5. 7. 2010 г. по гр. д. № 286/2010 год.. Окръжният съд е счел за доказано реално съкращаване на щата на длъжността „работник кухня”, която е била единствена бройка, заемана от В.. Взел е предвид, че й е било предложено да работи на длъжност „детегледачка”, но тя е отказала. Съдът е обсъдил твърденията на ищцата, че заеманата от нея длъжност фактически не е била съкратена а функциите са изпълнявани от други лица и по този въпрос е изложил съображения, че не се касае за запазване на длъжността, тъй-като такава е отпаднала от щатното разписание, а само за подпомагане на готвача на детската ясла при необходимост. По делото не е налице валидно искане и изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е конкретизиран правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който попада в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представената от жалбоподателката молба от 9. 9. 2010 г. само преповтаря съдържанието на касационната жалба, т. е. излагат се твърдения за факти и обстоятелства, които според жалбоподателката не се съобразени от страна на съда, но това са фактически доводи, които нямат отношение към преценката за допускане на касация. По изложените съображения Върховният касационен съд