Решение № 4198 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2018 г.

Решение № 4198 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на П. Демирев срещу решение № 1922/23.03.2018 г. постановено по административно дело № 1691/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от съда да отмени оспорваното решение и по съображения, изложени в писмена молба. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация – Началникът на 01 група "Пътен контрол" /"ПК"/ на 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" /"ОКПД"/ при отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП - СДВР/, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на П. Д. срещу Заповед № 4332 з – 83/30.01.2018 г. издадена от началник на 01 група "ПК" към 01 сектор "ОКПД" при ОПП – СДВР. За да отхвърли жалбата, съдът е развил подробни съображения, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон, целта на закона и принципа на съразмерност. Решението е правилно. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на установените факти правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съобразно чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Със Заповед № 4332 з – 83/30.01.2018 г., издадена от началник на 01 група "ПК" към 01 сектор "ОКПД" при ОПП – СДВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ и ал. 2, чл. 204, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, на П. Д. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че наказанието е наложено за това, че на 12.09.2017 г. около 10:18 часа е извършил нарушение на служебната дисциплина, като не е използвал безжичните микрофони, с които е оборудван служебният автомобил, при осъществяване на контракт с граждани и извършване на проверка на МПС. С деянието си П. Д. виновно е нарушил т. 6. 1, т. 6. 7, т. 6. 9 на раздел II "Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа" утвърдени със Заповед рег. № 8121 з-1155/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на касатора, е извършено виновно от него. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви, че е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР и че извършеното нарушение е правилно установено и доказано в проведеното дисциплинарно производство. В оспорваното съдебно решение съдът е изложил мотиви защо е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, предвиждаща, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В тази връзка е анализирал и регламентираната в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121 з-470/2015 г. / процедура. Отчел е, че в представената преписка липсват доказателства за изслушване на наказания служител, но са налице сведение от 18.11.2017 г. и писмено обяснение от 29.01.2018 г. като е изложил съображения за тяхното значение. Изводите са правилни. Чл. 206, ал. 1 ЗМВР предвижда алтернативно или изслушването на държавния служител или приемане на писмените му обяснения от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Липсата на писмена покана за даване на писмени обяснения, не е съществено нарушение на процедурата, както е отбелязал и първоинстанционният съд. Наличието на приети писмени обяснения гарантира, че правата на служителя при ангажиране на дисциплинарната му отговорност, не са нарушени. Съдът е изложил мотиви, защо е приел, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е правилно установено и доказано в проведеното дисциплинарно производство. В тази връзка е направил анализ на доказателствата по делото, какво се установява от тях, за да достигне до извод, че жалбоподателят, настоящ касатор, е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Правилни са изводите на съда, че се касае за допуснато от Д, нарушение на служебната дисциплина, тъй като не е изпълнил стриктно Заповед № 8121 з-1155/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, която вменява служебни задължения регламентирани в т. 6. 1, т. 6. 7, т. 6. 9 от Указанията, което е нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че съдът не е приел, че описаната в оспорваната заповед фактическа обстановка води до извод за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Тази разпоредба предвижда ангажиране на дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебните задължения. В случая се касае за неизпълнение на заповед на министъра, поради което деянието правилно е подведено под съответстващата му правна норма. Съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Съдебното решение не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.