Определение № 1286 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1770/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Н. П. С. и Д. П. С. срещу определение №2232/11.09.2023 г. по в.гр.д. №3000/2022 на Софийски апелативен съд,Първи гр.състав, с което е оставена без уважение, разгледана по реда на чл.248 ГПК, молба на същите за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение, в частта, имаща характер на определение. С последното въззивният съд по ЧЖ срещу определение, постановено по реда на чл.248 ГПК на първоинстанционния съд, е изменил първоинстанционното решение, в частта за разноските, присъдени в полза на Н. П. С. и Д. П. С. като частично ги е завишил до размера на сумата от 2700 лева. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение на въззивния съд, доколкото същите не са определени в пълния размер на 5000 лева. Ответникът по частната жалба „Тера Метали“ЕООД не изпраща писмено становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първоо отделение приема следното: Частната жалба е процесуално допустима и подадена в срок. Обжалваното определение, постановено от въззивния съд, с което е разгледана по същество молбата на Н. П. С. и Д. П. С. за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение, в частта имаща характер на определение, с което въззивният съд по ЧЖ срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, е изменил първоинстанционното решение, в частта за разноските е недопустимо по следните съображения: Систематичното място на уредбата на процедурата по чл.248 ГПК в Раздел Трети-Поправяне на решението на Глава 18 от частта в ГПК, уреждаща общия исков процес, се отнася за случаите, когато съдът, постановил свой акт, може сам да го измени в частта за разноските. Този ред не се прилага за случаите, в които въззивният съд е сторил това по частна жалба на страните срещу отказ на долустоящия съд да корегира своя акт в тази част. Произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по въпроса за дължимостта и размера на разноските, направени пред първата инстанция, принципно подлежи на контрол пред ВКС по пътя на частното касационно обжалване, а не по реда на чл.248 ГПК. По този ред въззивната инстанция може да се произнася само за направените в производството пред нея разноски, в които случаи нейното определение ще подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК-така т.24 от ТР №6/12 на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения обжалваното определение следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне на въззивния съд с указания да администрира молба вх. № 11563/18.05.2023 г. като касационна частна жалба по чл.274 ал.3 ГПК, за редовността на която и реда на администрирането й се прилагат правилата на чл.284-287 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение на основание изложеното, съдът