Определение № 1860 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Ф. В. против Разпореждане от 27.01.2026г. по преписка вх.№ 22043 от 24.10.2025г. на председателя на 2-ро отделение на Върховен административен съд /ВАС/, с което е върната частната й жалба против определение № 33461 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9615/2025 г. на Административен съд – София град, поради неотстраняване изцяло в указания преклузивен 7-дневен срок на пороците по частната жалба. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на разпореждането, поради внасяне своевременно на дължимата държавна такса. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против разпореждане, подлежащо на оспорване, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 213 а, ал. 7 от АПК, което е неблагоприятно за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното разпореждане е мотивирано с неизпълнение в цялост на изрично дадените указанията с Разпореждане от 16.12.2025г. по преписка вх.№ 22043 от 24.10.2025г. за внасяне на държавна такса и преподписване на жалбата от адвокат и представяне на пълномощно за това, освен ако жалбоподателката не е лице с юридическа правоспособност, което следва да удостовери с доказателства. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е обстоятелството, че дължимата държавна такса по частната жалба е внесена и вносният документ е представен в съда с молбата на В. от 19.01.2026г. Не е изправен обаче вторият порок по частната жалба – преподписването й от адвокат с представяне на надлежно пълномощно за това. Следователно с обжалваното разпореждане процесуално обосновано по реда на чл.213а, ал. 8 във връзка с чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 от АПК е оставена без разглеждане часната жалба на А. Ф. В. против определение № 33461 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9615/2025 г. на Административен съд – София – град. Предвид изложеното и тъй като не са налице пороци на обжалваното разпореждане, които да налагат отмяната му, на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение