Определение № 1261 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 305/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М.на о. /МО/, приподписана от юрк.Н., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 03.08.2011г. по гр.д. № 1255/2011г. Ответникът по касационната жалба [фирма] /в л./ С. и С. И. П. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния им представител адв.Н. са заели становище за недопускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата П. П. С., Р. В. Н., В. В. П. Д. П., Г. К. Б., Л. Г. Г., М. К. Б., С. К. П., всички от, и Д. като заинтересована страна чрез министъра на Р. не са дали отговори по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение САС е оставил в сила решението на СГС от 02.VІІ.2010г. по гр.д. № 3415/1993г., с което са отхвърлени предявените от МО срещу [фирма], С. Ив.П., А. Д.П., М. К.Б., П. П.С., В. В.П., Р. В.Н., Г. К.Б., Л. Г.Г. и С. К.Паунова искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договори за продажба на 13 магазини в София, съответно индивидуализирани, сключени между МО и КФ „А.” с договори от 02.ХІІ.1991г. – за 5 магазина, от 21.ХІІ.1991г. – за 7 магазина и от 22.ХІІ.1991г. – за един магазин, както и предявените ревандикационни искове. Въззивният съд е приел във връзка с претенцията за нищожност на договорите поради противоречието им със закона като сключени в нарушение на чл.9а от Указ № 463/1950г., по силата на който МО няма право да се разпорежда с недвижими имоти, които не са жилища, в полза на лица, които не са военнослужещи и военни служители, че магазините са били собственост под формата на предоставени за стопанисване, управление и разпореждане на МО, на което СНС-ИК отредил терена за комплексно застрояване в съответствие с чл.9а ал.2 от Указ № 463, че продажбите им са извършени в съответствие с чл.9а ал.4 – от изрично овластеното поделение-инвеститор съгласно решение по протокол по чл.40 от Наредба № 6 за държавно приемане на обектите по капиталното строителство на приемателна комисия, че волята на законодателя МНО да се разпорежда не само с жилищните, но и с другите си обекти, в т.ч. магазините, макар с оглед предназначението си те формално да не се включват във ведомствения жилищен фонд на МО, в полза на лица, които не са военнослужещи, е обективирана в чл.9а ал.1 т.2 от посочения Указ от 1950г., като този извод се извежда по тълкувателен път. При положение, че няма друга уредба на режима за придобиване, построяване и разпореждане с нежилищните обекти, съобразяването само с критерия „предназначение” е стеснително тълкуване на закона, при което под „други обекти” в посочената разпоредба следва да се разбират и нежилищните такива. Според посочената разпоредба отчуждаването може да е в полза и на „други лица, определени в наредбата по този член”, на каквато обаче и която да забранява продажбата на лица извън системата на МО ищецът не се позовава. Специални изисквания в нормативните актове са били предвидени само по отношение на купувачите на жилища от МО, които няма основание да се прилагат по аналогия и спрямо купувачите на нежилищни обекти. С оглед на това и тъй като в действащото към момента на продажбите законодателство не съществува забрана за продажба на магазини на лица извън системата на МО, не е налице твърдяната нищожност поради противоречие със закона. Във връзка с твърдяното основание за нищожност поради невъзможен предмет, тъй като не съществува правна възможност за разпореждане с държавни недвижими имоти, е прието, че в действащото към момента на продажбите законодателство няма разпоредби, изключващи притежаваните от МО магазини от гражданския оборот, а очевидно липсва и фактическа невъзможност за сключването на сделките, доколкото няма твърдения и данни за погиването на вещта. Като неоснователно е прието и твърдението за нищожност на сделките поради липса на предвидената в закона /чл.18 ЗЗД/ форма с оглед приложимостта на специалния Указ № 463/1950г. и неприложимостта на общия ред. Съдът се е позовал на чл.9а ал.5 от Указа за придобиването на собствеността от купувача по силата на самия договор, без да е необходима за това нотариална форма. С неоснователността на претенциите за нищожност на договорите е обоснована неоснователността и на ревандикационните искове. В изложението на МО по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса дали магазините като обект са включени във ведомствения жилищен фонд на МО и с оглед на това може ли да се извършва разпореждане с тях на основание чл.9а от Указ № 463/1950г., както и дали субект на продажбата могат да бъдат търговски дружества или физически лица, които не са военнослужещи или служители на МО, в противоречие с практиката на ВКС, като този въпрос бил решаван и противоречиво от съдилищата. Представени са решение на СГС и оставящото го в сила решение на състав на ВКС и второ решение на СГС, за което няма данни да е влязло в сила. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените от касатора материалноправни въпроси, които се отнасят до решаващите изводи на въззивния съд и по които с представените от касатора решение на СГС от 22.І.2004г. по гр.д. № 4151/2000г. и оставящото го в сила решение на ВКС, ТК, от 11.ІІ.2005г. по гр.д. № 325/2004г. /без решението от 23.V.2001г. по гр.д. № 351/1999г. на СГС, което няма данни да е влязло в сила/, както и с представените от ответниците по касация [фирма] и С. Ив.П. решение № 1297/20.Х.2006г. по гр.д. № 535/2006г. ІV ГО и решение на СРС от 06.Х.1999г. по гр.д. № 1845/1996г., се обективира наличието на противоречива практика. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,