Определение № 3138 от 10.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2777/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ответника И. Г. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат И. П. Д. срещу решение № 974 от 10.07.2024 г. по в. гр. дело № 712/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII състав, с което след отмяна на решение № 333 от 18.01.2024 г. по гр. дело № 3893/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII гр. състав е признато за установено на основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. И. М. не дължи на И. Г. Г. сумите 19 613,11 лв. - главница по изпълнителен лист, издаден на 25.09.2018 г. по ч. гр. дело № 15078/2018 г. на Районен съд – Пловдив, и 7 729,92 лв. - главница по изпълнителен лист, издаден на 10.01.2022 г. по т. дело № 1015/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, и И. Г. Г. е осъден да заплати на Й. И. М. направените от него разноски по делото във въззивното производство в размер 2 800 лв. - адвокатско възнаграждение. С определение № 1994 от 27.06.2025 г. по т. дело № 2777/2024 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд - Пловдив. Предмет на предявените искове е отричане съществуването на вземания в размер съответно 19 613,11 лв. по изпълнителен лист, издаден на 25.09.2018 г. по ч. гр. дело № 15078/2018 г. на Районен съд – Пловдив, и 7 729,92 лв. по изпълнителен лист, издаден на 10.01.2022 г. по т. дело № 1015/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването им чрез плащане на сумата в размер 37 750 лв., извършено на 28.01.2022 г. от нотариус К. А., рег. № 472 чрез банков превод по сметката на И. Г. Г. на основание споразумение рег. № 1056/15.03.2019 г. по описа на нотариус К. А. с нотариално заверени подписи и споразумение за специална банкова сметка, сключено между страните на основание чл. 25а, ал. 2 ЗННД, с които споразумения страните са уредили изцяло отношенията си, произтичащи от ч. гр. дело № 15078/2018 г. на Районен съд – Пловдив /заповедно производство/ и т. дело № 1015/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив /исково производство по реда на чл. 422 ГПК/, въз основа на които са издадени изпълнителните листове, послужили за образуване на изп. дело № 20228260400082 по описа на ЧСИ А. А., рег. № 826, район ОС – Пловдив. Процесната сума в размер 19 613,11 лв. представлява част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 8697/25.09.2018 г. въз основа на заповед за изпълнение № 8378/21.09.2018 г. по ч. гр. дело № 15078/2018 г. на Районен съд – Пловдив, издадена въз основа на запис на заповед. Сумата произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед. Процесната сума в размер общо 7 729,92 лв. е сбор на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 10.01.2022 г. по т. дело № 1015/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив въз основа на влязлото в законна сила решение № 144/10.03.2020 г. по посоченото т. дело № 1015/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив /4 129,92 лв. и 3 600 лв./, и представлява присъдени разноски, направени в заповедното производство и последвалото го исково производство, образувано на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 505, ал. 1 ТЗ и чл. 537 ТЗ. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, търговска е сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като дори при съмнение се смята, че извършена от търговеца сделка е свързана с неговото занятие – ал. 3 на същата разпоредба. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В конкретния случай предявените искове по чл. 439 ГПК са за несъществуване на вземания на ответника, произтичащи от абсолютна търговска сделка – запис на заповед, издаден от „Некст“ ООД /заличен/ и авалиран от Й. И. М., който е бил съдружник и управител на заличеното търговско дружество. С императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК се отнасят до вземания, произтичащи от абсолютна търговска сделка – запис на заповед, и направените в заповедното и исковото производство по реда на чл. 422 ГПК разноски. Всяка от предявените претенции е под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв., въззивното решение е постановено след изменението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което същото е влязло в сила като необжалваемо. Следователно касационната жалба срещу въззивния съдебен акт на Окръжен съд – Пловдив е недопустима, поради което касационното производство следва да бъде прекратено. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер 2 800 лв., представляваща направени разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение