Определение № 146 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 641/2009 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 146 София 19.03.2010 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 март 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 641/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от “С” Е. гр. П. против определение № 2* от 05.10.2009 г. по в.гр.д. № 1413/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до решаването на гр.д. № 4300/09 г. на Пловдивския районен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че спорът по гр.д. № 4300/09 г. не е преюдициален по отношение на предмета на спряното дело, тъй като двете дела не са идентични от обективна страна, спряното дело е заведено значително по- рано от делото, послужило като основание за спирането му, провеждането на иска по чл. 108 ЗС с нищо няма да увреди правата на ответника в случай, че действително е налице неправилно заснемане на границите на неговия имот, тъй като същият би могъл да осъществи обратен въвод във владение на спорната площ. Ответните страни “С” Е. със седалище гр. Х. и Г. С. К. в писмени бележки изразяват становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените в частната жалба доводи, намира: С решение № 775 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 2134/08 г. на Пловдивския районен съд “С” Е. гр. Х. е осъдено да предаде на “С” Е. гр. П. на основание чл. 108 ЗС владението върху терен с площ 1 513 кв.м., представляващ част от поземлен имот № 255 по кадастралния план на парк ”О” в гр. П., която част е заключена между б. И-Й-К-Л-М-Н-О-П-Е-Ж-И на скицата на вещото лице/ стр. 59 от делото/. Със същото решение искът за ревандикация на същия имот е отхвърлен по отношение на другия ответник ЕТ “С”, заместен в процеса от своя наследник Г. С. К.. Гражданско дело № 1413/09 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по въззивна жалба от “С” Е. против отхвърлителната част на първоинстанционното решение и въззивна жалба от “С” Е., насочена срещу осъдителната му част. С обжалваното определение производството по гр.д. № 1413/09 г. на Пловдивския окръжен съд е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 4300/09 г. по описа на Пловдивския районен съд, образувано по иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР, предявен от С. Г. К., действуващ като ЕТ “ Г. К. - В. ” против “С” Е. за установяване грешка в кадастралния план, изразяваща се неправилно заснемане на границите от север и от изток между поземлени имоти № 434 и № 2* поради което около 60 кв.м. от изток и около 60 кв.м. от север от имота на ищеца неправилно са заснети като част от имот № 2* собственост на ответника. По делото има данни, че поземлен имот № 434 е обособен като самостоятелен в кадастралния план от 2000 г. като част от друг по- голям – нива с площ 6 564 кв.м., находяща се в землището на гр. П., кв. Прослав, съставляваща имот № 0* от парцел ****, масив 34, въз основа на договор за доброволна делба от 06.04. 2000 г. Останалата част от нивата е заснета като поземлен имот № 255. При това положение изводът на въззивния съд, че изходът по гр.д. № 4300/09 г. по описа на Пловдивския районен съд има обуславящо значение за разрешаване на спора за собственост по спряното дело, е обоснован и законосъобразен. Искът за ревандикация се основава на налично право на собственост. Предмет на вещноправна защита с този иск е поземленият имот в границите му, определени с кадастралната карта съобразно правото на собственост. Затова спорът за установяване на вярната кадастрална граница към момента на одобряване на кадастралната карта, който е предмет на установителния иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, е преюдициален по отношение на иска по чл. 108 ЗС, тъй като успешното му провеждане е основание за изменение на кадастралната карта с нанасяне на вярната имотна граница между имотите на страните, а това ще определи дали площта, предмет на иска за ревандикация, ще бъде в пространствения обхват на имота на ищеца по ревандикационния иск. Предвид изложеното като е спрял производството по иска за собственост по чл. 108 от ЗС до приключване на производството по иска с правно основание чл. 53, ал. 2, пр. 2 от ЗКИР, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът