Определение № 200 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2010 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Р. Б. А., подадена чрез пълномощника адв. М. П., в която се сочи, че с определение № 708 от 7.06.2011 год. по същото дело, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по отношение на направените разноски по делото. Искането е за присъждане на разноските. В писмения отговор М. С. А. изразява становище, че не е налице основание за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като видно от петитума на подадения отговор на касационната жалба искането е за присъждане на разноските по делото, не и на адвокатския хонорар. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира молбата за основателна. Производството по гр.д. № 1804/2010 г. е образувано по касационна жалба на М. С. А. срещу решение № 501 от 1.06.2010 г. по гр.д. № 14/2010 г. на Софийски апелативен съд. С определение по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до разглеждане касационната жалба, като не се е произнесъл по въпроса за разноските, поискани от ответника по касация Р. Б. А.. Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Процедурата по чл.248, ал.2 ГПК е изпълнена. По същество молбата е основателна. Ответникът по касационната жалба Р. Б. А. е изготвил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, към който е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. М. П. в размер на 1500 лв. Съдът в настоящия състав намира, че молителя в качеството на ответник по касационната жалба при недопускане на обжалваното решение до касационен контрол има право на разноски в производството по чл.288 ГПК. Предвид осъществената от пълномощника му защита, изразяваща се в изготвяне на писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, за която видно от договор за правна защита и съдействие е заплатено възнаграждение в размер на 1500 лв., последното му се дължи. Неоснователни са доводите, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е претендирано- напротив, възлагането на разноските е поискано още с отговора на касационната жалба, като в случая те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното налице са законовите предпоставки за възлагане в тежест на касаторката на разходите по делото, направени от ответника по касационната жалба в размер на 1500 лв. Определението, с което такива разноски не са присъдени, следва да бъде допълнено. Водим от горното и на основание чл.248 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г.о.