Определение № 1589 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3434/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени от името на Й. Т. Й. чрез адв.Н. К. и адв.С. С. касационни жалби с вх.№ 50843 от 30.05.2023 г. и вх.№ 51060 от 30.05.2023 г. срещу решение № 2282 от 03.05.2023 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д.№ 1731/2022 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени предявените от Й. Й. срещу „Пета многопрофилна болница за активно лечение - София“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1500 лева – обезщетение за имуществени вреди от лекарска грешка във връзка с извършена на 24.02.2015 г. операция. Касаторът сочи, че въззивният съд не е отразил правилно доводите във въззивната жалба, не е обсъдил приетата по делото епикриза от УМБАЛ „Св.А.“ АД, София и всички събрани по делото доказателства, не е изследвал постоперативното лечение, дължимо от ответната болница. Счита, че появата на тромб се дължи на неадекватно следоперативно лечение поради неприлагане на антикоагулантна терапия непосредствено след операцията. Намира за установена причинната връзка между образуването на тромб е непровеждането на нужното следоперативно лечение. Позовава се на допуснати процесуални нарушения при отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства и тричленна съдебно-медицинска експертиза. В изложението към касационната жалба, представено от адв.К., се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи, доказателства и искания, направени от страните?“ Сочи, че съдът е действал в отклонение от разрешението, дадено в решение № 13 от 24.02.2022г. на ВКС по гр.д. № 2906/21 г.;. решение № 28 от 06.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 205/2018 г.; решение № 34 от 26.02. на ВКС по гр.д. № 6256/2014 г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено от адв.С. се твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е формулиран конкретен въпрос. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК „Пета МБАЛ София“ ЕАД с ново наименование МБАЛ „К. К.“ изразява чрез адв.С. становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение приема, че касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Предявените от Й. Й. искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди са основани на твърдения за зле проведено лечение от страна на ответника при извършена хирургична операция на херния, вследствие която се образувал тромб в левия крак на ищеца с подуване и силни болки. За обезщетяване на неимуществените вреди от влошаване здравословното състояние на ищеца за периода от 23.02.2015 г. до 16.01.2020 г. се претендира сумата 10000 лева със законната лихва от 16.01.2020 г. Претендира се и сумата 1500 лева за обезщетяване на имуществените вреди – извършени разходи за лекарства и медицински чорапи за същия период (уточнение от 21.04.2022 г. пред въззивната инстанция). За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са били отхвърлени, въззивният съд е констатирал, че страните не спорят по постъпването на ищеца на 23.02.2015 г. за лечение при ответната болница за извършване на хирургична интервенция - операция на херния от лявата страна на слабините. Прието е, че след операцията на хернията ищецът получил болка и ливидна кожа на лявото бедро, подбедрица и ходило; по повод обективното му състояние е предписано лечение с Heparini и Xarelto. Терапията включвала още строг постелен режим и ежедневни превръзки. С Експертно решение № 1986/07.11.2019 г. на МБАЛ „Национална Кардиологична болница“ ЕАД, София оценката на работоспособността на ищеца е определена на 40 % степен на увреждане пожизнено. Установено е общо заболяване: постфлебитен синдром, варици /варикозно разширение на вените или разширени вени/ на долни крайници, състояние след флеботромбоза вляво - рецидив. Обсъдени са заключенията по основната и допълнителната съдебно-медицински експертизи на вещото лице д-р Ю. Й., приети без възражения от страните, въз основа на които е направен извод, че при извършената на 24.02.2015 г. на ищеца Й. операция на левостранна слабинна херния са спазени медицинските стандарти, а последвалото усложнение /тромб/ не се намира в причинно-следствена връзка с нея. Констатирано е, че в резултат на претърпяната илео-феморопоплитеална флеботромбоза, въпреки проведеното адекватно медикаментозно лечение, се е развил така нареченият „постфлебитен синдром“, изразяващ се с хронична венозна недостатъчност - промяна в цвета на кожата, оток, тежест в областта на лявата подбедрица. Прието е, че както предоперативната подготовка, така и следоперативните грижи са съответни на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, а настъпилото по-късно усложнение, представляващо поява на тромб след оперативната интервенция, не е в резултат на лекарска грешка. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК като е посочил, че споделя изцяло съображенията му за отхвърляне на исковете. В същото е прието, че провеждането на антитромботична профилактика на дълбоките венозни тромбози не противоречи на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, предвид ниския риск, обусловен от характера на операцията („малка хирургия“) и липсата на други рискови фактори, поради което не се е налагало провеждане на хепаринова профилактика. При така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулираният въпрос, който касаторът свързва с оплакванията в касационните жалби, че не са обсъдени настъпилите усложнения в здравословното му състояние, установени с епикриза от 2021 г., не кореспондира с решението на въззивния съд, който не е имал задължение да изследва обстоятелства, настъпили след предявяване на исковата молба. Това е така, защото самият ищец в уточнението си от 21.04.2022 г. пред въззивния съд е ограничил периода, за който претендира вредите: от извършването на операцията от херния на 23.02.2015 г. до датата на подаването на исковата молба 16.01.2020 г. Настъпилите след крайната дата на исковия период усложнения не са въведени в процеса като обстоятелства, на които претенцията се основава. При представяне в съдебното заседание на 18.03.2021 г. на епикризата от УМБАЛ „Света А.“ АД, София за проведено от 01.02.2021 г. до 08.02.2021 г. лечение не е заявено искане констатираното с това доказателство влошаване в състоянието на ищеца да бъде включено в предмета на делото. Предметът на делото се определя от ищеца с исковата молба, с която се отправя искане до съда за разрешаване на правен спор относно съществуването или несъществуването на претендирано или отричано субективно материално право. Спорното материално право, чиято защита се иска от съда, се индивидуализира от ищеца чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, съдът е задължен да се произнесе относно съществуването или несъществуването на спорното право със съдържанието, индивидуализирано в исковата молба и в пределите на търсената с иска защита. Съдът няма правомощие да съобразява невъведени от ищеца обстоятелства, нито дължи обсъждане на доказателства, относими към тяхното установяване. По отношение на поставения процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по наведените от страните релевантни доводи и приетите доказателства не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил решението в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които е споделил като свои, но е изложил и собствени мотиви, като се е произнесъл по правния спор, обсъждайки релевантните факти и обстоятелства. Въззивният съдебен състав е изложил мотиви по доводите и твърденията на ищеца и е обсъдил относимите доказателства. Той не е имал правомощие да обсъжда влошаването на състоянието по повод операцията за лечение на инфекция на тъканите от 2021 г., защото довод за нея е направен едва в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд, а с уточнението пред въззивния съд периодът на вредите е ограничен до датата на подаване на исковата молба, предхождаща последната операция. В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните допустими и относими доказателства, поради което по така поставения от касатора въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидна неправилност. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение