Решение № 1928 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2012 г.

Решение № 1928 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет гр. Исперих, представлявано от председателя Гюнай Хюсмен Хюсмен срещу решение № 36/30.07.2012 г. постановено по адм. дело № 81/2012 г. на Административен съд - Разград, с което е отменена разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Исперих, приета с решение № 51 по протокол № 11 от заседанието на Общински съвет - Исперих, проведено на 18.04.2012 г. и е осъден Общински съвет - Исперих да заплати на Зорница Атанасова Ранкова - Кръстева, Николина Димитрова Ненова и Елеонора Костадинова Николова общо сумата от двеста лева - направени съдебни разноски. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на протеста на районна прокуратура - Исперих. Ответниците Зорница Атанасова Ранкова-Кръстева, Николина Димитрова Ненова и Елеонора Костадинова Николова, чрез своя процесуален представител, в писмения си отговор излагат доводи относно неоснователността на касационната жалба и молят съда да остави в сила съдебното решение. Претендират разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение относно неоснователността на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Разград по подаден протест от прокурор при Районна прокуратура - Исперих е отменил разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Исперих/Наредбата, Наредба № 11/, приета с решение № 51 по протокол № 11 от заседанието на Общински съвет - Исперих, проведено на 18.04.2012 г. и е осъдил Общински съвет - Исперих, да заплати на Зорница Атанасова Ранкова-Кръстева, Николина Димитрова Ненова и Елеонора Костадинова Николова общо сумата от двеста лева - направени съдебни разноски. Съгласно отменената от съда разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 за ползване на детски ясли и детски градини родителите или настойниците дължат месечни такси както следва: за децата на 5 и 6 г. в групите за предучилищна подготовка в детска градина, за предоставяне на допълнителни услуги, които не са включени в единните разходни стандарти за първо дете в гр. Исперих 14% от МРЗ, а в другите населени места 12 % от МРЗ; за второ дете, ползващо същото или друго детско заведение в гр. Исперих 12 % от МРЗ, а в друго населено място 10 % от МРЗ; за трето и всяко следващо дете, ползващо същото или друго детско заведение, не се дължи такса. За децата, чиито родители са регистрирани като трайно безработни в Дирекция "Бюро по труда" и не получават парично обезщетение за този период, се заплаща процент от месечните помощи за деца както следва: за първо дете в гр. Исперих 70 %, а в друго населено място 60 %; за второ дете, посещаващо същото или друго детско заведение в гр. Исперих 50 %, а в друго населено място 40 %; за трето и всяко следващо дете, ползващо същото или друго детско заведение, не се дължи такса. За да постанови процесното решение Административен съд Разград е приел, че са нарушени правилата за изработване на проекти на нормативни актове, описани в чл. 26 и чл. 28 ЗНА приложим на основание чл. 80 АПК, нарушена е разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗМСМА, а така също че разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредбата е приета и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 20, ал. 2 ЗНП и чл. 30, ал. 5 ППЗНП. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14- дневен срок за предложения и становища по проекта. А по силата на чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, а според втората алинея мотивите, съответно докладът съдържат причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Анализът на цитираната правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. От доказателствата по делото се установява единствено, че проектът за нормативен акт е обявен на интернет страницата на община Исперих. Не се установява обаче да е публикуван доклада на вносителя - кмета на община Исперих и мотивите за проекта, както изисква чл. 26, ал. 2 ЗНА. В докладната записка, с която е внесен проекта за изменение на Наредба № 11, не се съдържат мотиви, чието съдържание да съответства на нормата на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Като основание за промяна на Наредба № 11 са цитирани правни норми от ЗНП, Правилника за прилагане на ЗНП и Решение на МС № 805 от 04.11.2011 г. Изложените по горе факти водят до извод за допуснати нарушения на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗНА, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правилен е и изводът, че липсата на финансова обосновка за приемане на оспорената норма лишава съда от възможност да провери дали е спазена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. По силата на чл. 28, ал. 3 ЗНА е следвало Общински съвет Исперих въобще да не разглежда проекта за изменение на Наредба № 11, тъй като към него не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, както и финансова обосновка по чл. 7, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗМСМА решенията на общинския съвет, с които се определя размерът на местните такси, се вземат с поименно гласуване, което се отразява в протокола. От представения от ответника препис от протокола от заседанието на Общински съвет Исперих е видно, че след прекратяване на дебатите по докладната записка председателят на съвета е предложил който е съгласен с проекта на решението да гласува и е отразен резултатът от гласуването. Никъде в протокола не е отбелязано, че гласуването е извършено поименно, с отбелязване на името на общинския съветник и как е гласувал. Доказателства за извършено поименно гласуване не са представени и пред настоящата инстанция. След като чл. 27, ал. 5 ЗМСМА предвижда удостоверяването на поименното гласуване да става с отбелязване в протокола, и след като такова отбелязване в процесния протокол липсва, то твърдението на ответника, че решението е прието с поименно гласуване, е недоказано. Ето защо съвсем обосновано и в съответствие с доказателствата, съдът е приел, че при приемане на оспорената норма от Наредба № 11 е допуснато нарушение на чл. 27, ал. 5 ЗМСМА, което е съществено процесуално нарушение. Правилен е изводът на административния съд, че обжалваната разпоредба е приета и в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗНП предвижда родителите на деца, които ползват детски градини, да заплащат такси, определени от общинските съвети, в съответствие със ЗМДТ. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗНП предучилищната подготовка на децата две години преди постъпването им в първи клас е задължителна и се осъществява, съгласно втората алинея, в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението. В чл. 30, ал. 1 от ППЗНП е посочено, че за отглеждане, възпитание и обучение на децата в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 родителите или настойниците заплащат такси, съгласно ЗМДТ. В чл. 81, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, б. "в" ЗМДТ е предвидено, че за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси. Според разпоредбата на чл. 30, ал. 5 ППЗНП, освен услугата по ал. 1, в детските градини могат да се предоставят допълнителни педагогически и други услуги. Предоставянето на тези допълнителни услуги обаче може да става само по желание на родителите, срещу заплащане на разходите по тях, които са извън таксата за ползване на детска градина, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗНП, според който освен таксата по ал. 2 родителите или настойниците заплащат и за дейности извън държавните образователни изисквания. Анализът на горните разпоредби води до извода, че разходите за предоставяне на допълнителни услуги от детските градини не са и не могат да бъдат нито самостоятелна такса за ползване на детска градина, нито елемент от такава такса. В оспорената правна норма е посочено, че определената в нея такса за децата на 5 и 6 години в групите за предучилищна подготовка в детските градини е за предоставяне на допълнителни услуги, които не са включени в единните разходни стандарти. Като е приел с оспорената разпоредба такса, която не е предвидена в посочените по-горе норми от ЗНП, ЗМДТ, ППЗНП, Общински съвет- Исперих е нарушил материалния закон. Освен това в оспорената разпоредба не е посочено за какви допълнителни услуги е определена тази такса, поради което съдът е бил лишен от възможност да провери дали тези услуги са допълнителни или не. Непосочването на тези допълнителни услуги е попречило на съда да провери дали те не влизат в единните разходни стандарти за издръжката на децата от подготвителните групи по чл. 20 ЗНП, като делегирана от държавата дейност по функция "Образование", регламентирани в Приложение № 1 и Приложение № 5 от Решение на МС № 265 от 29.11.2011 г., поправено с Решение на МС № 805 от 04.11.2011 г. /публикувани са на сайта на Министерството на финансите в рубриката " Финанси на общините" подрубрика "Финансова децентрализация"/. С разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗНП е въведено задължителна предучилищна подготовка на децата, преди постъпването им в първи клас, която се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата. В Община Исперих тази подготовка се осъществява само в ЦДГ и в ОДЗ. По този начин посещаването на детска градина от тези деца става задължително и техните родители не могат да избират дали да изпратят детето си на детска градина или не, ако не могат да заплащат таксата за ползване на детска градина. Ползването на детска градина за родителите на децата от подготвителните групи вече не се явява ползване на услуга по желание, а е задължение. Затова държавата като е направила ползването на детска градина от децата, посочени в чл. 20, ал. 1 ЗНП задължително, е осигурила и средства за издръжката им като делегирана от държавата дейност, финансирана през общинските бюджети. Предвид изложеното правилно се явява заключението на АС- Разград, че родителите на децата от подготвителните групи по чл. 20, ал. 1 ЗНП не следва да заплащат такса за ползване на детски градини, в които се осъществява задължително въведената от държавата предучилищна подготовка, защото за тях това ползване не е ползване на услуга по желание, за което дължат такса, а е задължение. Ето защо като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 и я е отменил, съдът е постановил своето решение в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. С оглед гореизложеното постановеното от първоинстанционния съд решение, е валидно, допустимо и правилно - не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила Предвид изхода на делото основателна е претенцията на ответниците по касационната жалба Зорница Атанасова Ранкова - Кръстева, Николина Димитрова Ненова и Елеонора Костадинова Николова за присъждане на съдебни разноски, същата обаче следва да се остави без уважение, тъй като по делото не са представени доказателства за действително направени от ответниците деловодни разноски пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение