Определение № 49 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2016 г.

Производство по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба на А. Л. Т. от [населено място] за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 65 от 21.02.2017 г., по гр. д. № 3687/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. Молителят сочи, че в мотивите на определението грешно е изписано фамилното име на един от касаторите, а именно М. М. П. като вместо „П.” е изписано „С.”, както и погрешно е изписан номерът на имота, в който са извършени подобрения като вместо УПИ ІІ – 67, е посочено УПИ ІІ - 87. Съдът след като се запозна със съдържанието на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 65 от 21.02.2017 г., по гр. д. № 3687/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и данните по делото, констатира че и скането за отстраняване на явна фактическа грешка в мотивите на постановеното от ВКС, II г.о. определение е неоснователно. За да се приеме наличие на допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, следва да има несъответствие между формираната действителна воля на съда и отразената в съдебния акт. Такова несъответствие в случая не е налице. В диспозитива на същото не е налице допусната очевидна фактическа грешка като такава не се и твърди, не е налице и разминаване между действителната и обективираната в акта на съда воля. Недопустимо е да се иска поправка на мотивите към определението по чл. 288 ГПК – макар и обективирани в общ писмен акт, мотивите към определението не са част от самото определение. Допуснатите в мотивите на съдебния акт о чевидни фактически грешки са без правно значение и не могат да бъдат отстранявани по реда на чл. 247 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,