Определение № 539 от 02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. К. против решение № 1150/ 14.07.2010 год., постановено по в. гр.д. № 1493/2010 год. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено решението по гр.д. 2935/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. И. С. – К. от [населено място] иск за прекратяване на гражданския им брак, сключен в [населено място], с акт №178/26.02.1972 год. с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281, т.3 ГПК /. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният от него иск за развод, бъде уважен. Ответникът по касация М. С. - К., чрез адв. Р. М., оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на достъпа до касационно обжалване, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Освен това следва да е обосновано наличието на поне едно от допълнителните основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване визирани в разп. на чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, като в хипотезата на чл. 280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК касаторът следва да посочи и представи съответните съдебни актове. В случая тези законови изисквания не са изпълнени: С представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл.280,ал.1 ГПК. Навежданите от него доводи на практика представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 290 ГПК след като касационната жалба бъде допусната до разглеждане по същество, но не и в настоящото производство. Липсата на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Доколкото в случая такъв не е формулиран, не могат да бъдат обсъждани и посочените допълнителни основания за допустимост касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, както и представените във връзка с първия критерий решения на ВС на РБ. Последното следва от обстоятелството, че тези основания и представените във връзка с тях съдебни актове, се преценяват с оглед формулирания правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.