Определение № 22 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 604/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. К. от[населено място], чрез адв. С. А. от АК-София, против определение № 110 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 1065/2010 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение от 19.03.2010 г. по гр.д. № 12178/2009 г. на С. градски съд, ІV-Д въззивен състав. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Определението е правилно. С решение от 19.03.2010 г. по гр.д. № 12178/2009 г. на С. градски съд като е потвърдено първоинстанционното решение на С. районен съд, 41 с-в, са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от касатора срещу Ю. Д. Т. от[населено място], с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 1000 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 375 лв. Въззивното решение е обжалвано от ищеца пред ВКС, който с обжалваното определение е оставил без разглеждане касационната жалба като недопустима, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, който акт е предмет на настоящата частна жалба. Правилно съдът е приел, че обжалваемият интерес с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, се определя от размера на паричната претенция на всеки един от предявените обективно съединени частични искове, предмет на касационната жалба, и тъй като и двата иска са с обжалваем интерес под 1000 лв., т..е. под законово определения минимум, касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо. Ето защо, правилно с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и касационното производство е прекратено. В случая с постановяване на въззивното решение по обективно съединените частични искове, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 1000 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 375 лв., производството по делото е приключило и същото не подлежи на касационен контрол, поради което правилно тричленният състав на ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,