Определение № 229 от 10.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2413/2015 г.

Постъпила е молба от С. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, за освобождаване на внесеното по сметка на ВКС обезпечение в размер на 385 265 лева и превеждането му по посочената в молбата банкова сметка на вносителя - А. С. БЪЛГАРИЯ Е. – едноличен собственик на капитала на С. Е.. За да се произнесе по искането, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, взе предвид следното: С окончателно решение № 23/11.09.2017 г. по т.д.№ 2413/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, след отмяна на въззивното решение по гр.д.№ 712/2015 г. на САС, ГО, 7 с-в, са отхвърлени исковете на М. Й. И. против С. Е. за заплащане на следните суми: 243 900 лв. – заемна сума по договор за заем от 20.03.2011 г., на основание чл.240 ал.1 ЗЗД; 24 390 лв. – възнаградителна лихва по договора за заем от 20.03.2011 г., на основание чл.240 ал.2 ЗЗД и 116 975 лв. – неустойка за забава по чл.7 от договора за заем от 20.03.2011 г. за периода: 20.03.2012 г. – 29.05.2013 г., на основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.05.2013 г. до окончателното им изплащане. С определение № 390/06.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1954/2015 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, след представяне на парична гаранция от 385 265 лв. /равна на сбора на присъдените главници/, на основание чл.282 ал.2 ГПК е било спряно изпълнението на въззивното решение № 1151/02.06.2015 г. по гр.д.№ 712/2015 г. на САС, ГО, 7 състав. Съобразно удостовереното от счетоводител при ВКС, сумата от 385 265 лв. с вносител АСТ. С. БЪЛГАРИЯ Е. се намира по сметката за обезпечения на ВКС. С оглед горното и на основание чл.282 ал.5 ГПК настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на закона за освобождаване на обезпечението и възстановяването му на вносителя. Молбата на С. Е. в този смисъл е основателна и следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение