Определение № 659 от 06.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 603/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна, /а не касационна/, жалба на А. импорт О.-С., /дори не е посочено и седалището на частния жалбоподател/, против определение от 19.05.2011 г. по ч.гр.д. № 6318/2011 г. на СГС, с което се оставя без разглеждане частната му жалба против определение от 8.03.2011 г. по гр.д. № 8206/2007 г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване на внесената по делото гаранция в размер на 10 000 лв. по допуснато обезпечение на бъдещи искове, които са предявени. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е втора по ред, идентична с тази от 24.02.2009 г. и по която ВКС-І т.о. се е произнесъл с определение № 455/15.06.2010 г. по ч.т.д. № 291/2010 г. Обжалваното определение е правилно. Тъй като е налице привременна мярка, затова докато е висящо исковото производство, въпросът за връщане на цялата или част от гаранцията по чл.180 ЗЗД не може да се поставя, съобразно чл.322 ГПК-отм.,респективно чл.403 ГПК. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.