Определение № 10337 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Народно читалище "Надежда- 1927", представлявано от председателя А. Чолаков, против определение № 1138 от 23.08.2024г. постановено по адм. дело 330/2024г., по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал.4 ЗОС предварително изпълнение на Заповед № РД-25-2131/06.08.2024г. на кмета на Община Шумен, с която е наредено изземване на недвижим имот-публична общинска собственост. В частната жалба се релевират доводи по същество, като се твърди, че предварителното изпълнение на оспорения пред първоинстанционния съд акт ще доведе до настъпването на сериозни и трудно поправими вреди. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Ответникът кмет на Община Шумен не изразява становище по основателността на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна срещу съдебен акт подлежащ на обжалване по чл. 166, ал.3 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд – Шумен е оставил отхвърлил искането като се е мотивирал, че не са представени доказателства за възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Определението е неправилно. Със заповед № РД-25-2131/06.08.2024г. на кмета на община Шумен, на основание чл. 65 ЗОС, е наредено изземването от Народно читалище "Надежда- 1927" ползваният без правно основание имот-публична общинска собственост, съставляващ сграда- читалище в с. Белокопитово, община Шумен, с идентификатор 03633.501.40.1 по кад. карта на селото. В заповедта е разпоредено председателят на читалището незабавно да предаде ключовете от сградата на кмета на с. Белокопитово. Съгласно чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района - в градовете с районно деление. В тези случаи от законодателя е прието, че общественият интерес налага изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта за изземване, поради което чл. 65, ал. 4 ЗОбС предвижда, че обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Но ЗОбС не сочи предпоставките, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, на основание чл. 65, ал. 4, предложение последно ЗОбС, поради което намира приложение общата разпоредба на чл. 166, ал. 2 и ал. 3, във вр. с ал. 4 АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон, предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като при всички случаи в тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди. В разглеждания случай, съдът не е съобразил, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт /обективирано в подадената до първата инстанция жалба/, съдържа фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на вреди за оспорващия, както и обстоятелството, че с него са представени доказателства за вида и размера на твърдените вреди. От предварителното изпълнение на заповедта за жалбоподателя ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, поради което настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на спиране на предварителното изпълнение. Предвид представените доказателства за неправомерните самоуправни действия при предварителното изпълнение на Заповед № РД-25-2131/06.08.2024г., резултат от отнетото ползване от страна на читалището на процесната сграда, може да се направи извод за настъпване на вреди за жалбоподателя, които да са значителни и труднопоправими. Поради това настоящият състав намира, че са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Следва да се посочи, че за да е налице основание за спиране е достатъчно съществуването на вероятност за настъпването на вреди от категорията на горепосочените, който извод се налага от тълкуването на израза "би могло". В случая и с оглед представените с жалбата писмени доказателства, такава вероятност съществува. Като е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а искането уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,