Определение № 826 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 541/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по сезиране от Административен съд– Пазарджик (АС– Пазарджик) за разрешаване на спор за подсъдност. Предмет на спора е иск на И. Стоянов, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „ген. Николай Г. Столетов“, № 21 да му заплати сумата от 10 000, 00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на това, че на 19.02.2023 г., от администрацията на Затвора [населено място], не му е било разрешено свиждане, като в допълнителна молба от 09.05. 2023 г. е заявено, че периодът, в който е търпял вредите обхваща от 16.02.2023 г. до 26.02.2023 г. Делото е било образувано пред АССГ, който го е изпратил по подсъдност на АС- Пазарджик, като съд по настоящия адрес на лицето. Съставът на АССГ за да прекрати производството по делото и да го изпрати по компетентност е приел, че с оглед мястото на увреждане и адреса на ищеца в района на АС– Пазарджик, спорът следва да се разгледа от АС– Пазарджик. След образуване на делото от АС– Пазарджик е било установено, че ищеца И. Стоянов изрично е заявил, че неимуществените вреди са причинени в резултат на отказ на администрацията на Затвора [населено място] да му разреши свиждане, където той е пребивавал към 19.02.2023 г., както и в периода 16.02. до 27.02.2023 г. Поради тази причина, Стоянов е адресирал исковата си молба до Административен съд– София град. Съставът на АС– Пазарджик, за да прекрати производството по делото, е приел, че мястото на увреждане на ищеца e Затвора [населено място] и изричното му желание е претенцията да бъде разгледана от Административен съд- София град. С оглед на това с Определение № 1048 от 4.08. 2023 г., по административно дело № 575 от 2023 г. на АС– Пазарджик е повдигнат настоящия спор по чл. 135 АПК, който следва да се разреши от тричленния състав на Върховния административен съд. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото приема следното: Производството пред АССГ е образувано по иск на И. Стоянов, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с правно основание чл. 284 ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. За същите е посочено, че са претърпени в Затвора [населено място], където на ищеца, не му е било разрешено свиждане. Исковата молба е адресирана до АССГ. Към момента на завеждането й И. Стоянов е в Затвора– [населено място]. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът може да се предяви пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Същото правило за местна подсъдност е регламентирано и в чл. 7, ал.1 ЗОДОВ. В исковата молба е посочено, че вредите са претърпени в Затвора [населено място], където на ищеца, не му е било разрешено свиждане. Настоящият състав на Върховния административен съд- трето отделение, намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на И. Стоянов, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е Административен съд – София град. Правилно Административният съд– Пазарджик е приел, че при определянето на компетентността за разглеждането на исковата молба следва да се вземе предвид „мястото на увреждането“ и изразеното от лицето желание да предяви исковите си претенции пред съда в гр. София. По тези съображения настоящият тричленен състав на ВАС преценява, че местно компетентен да разгледа предявената искова молба на И. Стоянов против ГД „ИН“, с правно основание чл. 284 ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е Административен съд– София град. Поради посоченото и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение