Определение № 5733 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Костин, гр. София, против определение № 3116 от 22.03.2024 г., постановено по адм. дело № 149/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима. С разпореждане № 1180 от 01.02.2024 г., постановено по адм. дело № 149/2024 г., на основание чл. 306, ал. 2 АПК е оставено без уважение искането на Г. Костин за налагане на глоба на основание чл. 304 АПК на началник Затвора София за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, в което е посочено, че не подлежи на обжалване. С определение № 2102 от 27.02.2024 г., постановено по същото дело, подадената от Костин частна жалба против това разпореждане е оставена без разглеждане като недопустима. Това определение също е обжалвано от Костин с частна жалба, съдържаща искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и „правна държавна помощ“. С обжалваното определение № 3116 от 22.03.2024 г., административния съд е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ. За да постанови този резултат е приел, че воденото дело не изисква задължителна правна защита, не е от фактическа и правна сложност, разглежда се в закрито заседание при засилено служебно начало, при което интересите на частния жалбоподател и правосъдието са гарантирани в необходимата степен и не се налага страната да бъде представлявана от адвокат Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23 ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП). Обоснован и при правилно приложение на закона е изводът в обжалваното определение, че отправеното до искане е неоснователно. Искането за предоставяне на правна помощ отправено до съда не се основава на конкретни факти и обстоятелства. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в частната жалба, съдът правило е приел, че интересите на правосъдието в случая не изискват предоставянето на правна помощ. Правилно съдът е приел и наличие на предпоставките на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, тъй като в случая се обжалва неподлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед изложените съображения определението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение