Определение № 12236 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2024 г.

Производството е на основание постъпила касационна жалба на К. Д. К. от гр. Плевен против решение № 7656/05.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1083/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Административен ръководител на Районен съд – Плевен изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в настоящия състав на шесто отделение намира следвото: С решение № 7656/05.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1083/2024 г., Административен съд – София град е отменил по жалба на К. Д. К. Заповед № РД-03-238/24.11.2023 г. на Административния ръководител – председател на Районен съд – Плевен по т. 4, вр. т. 1. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 от АПК. Касационната жалба е подадена от К. Д. К., който е бил конституиран като страна в първоинстанционното производство, но видно от диспозитива на съдебното решение не засяга отрицателно правната му сфера, респ. не е неблагоприятно за него. Нормата на чл. 210, ал. 1 АПК определя кръга на легитимираните лица, на които принадлежи процесуалното право на касационно оспорване - страните по делото, при наличие на изискването решението да е неблагоприятно за тях. Касационната жалба съдържа доводи по същество досежно липсата на произнасяне в диспозитива на решението на АССГ от страна на първоинстанционния съд във връзка с процедурата по чл.173 ал.2 от АПК с изричен диспозитив, което е задължен служебно да направи. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, която го задължава при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество (какъвто е и настоящият случай), да вземе изрично становище и оформи решение за връщане или не на административния орган (ако е взел такова решение). Поради което така подадена жалба следва да се приеме за искане за допълване на решението в тази му част и делото следва да се върне за допълване на решението в посочения смисъл. Изложеното води до отмяна на протоколното определение за даване ход на делото по същество, при условията на чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По жалбата на К. К. срещу заповед № РД-03-238/24.11.2023 г. на Административния ръководител на Районен съд - Плевен не е налице произнасяне на решаващия състав на АССГ досежно връщането на преписката на административния орган за произнасяне,след като заповедта, която е предмет на съдебното производство е отменена. След отмяната на заповедта съдът е следвало или да реши спора по същество, или да върне преписката за ново произнасяне - чл.173 АПК. Налице е втората хипотеза по чл.173, ал. 2 АПК, тъй като след отмяната на заповедта на Административния ръководител на Районен съд - Плевен е възстановена висящността на административното производство, образувано по жалбата на К. срещу цитираната по-горе заповед. В мотивите на решението следва да се съдържат задължителни указания по прилагането на закона, които административният орган следва да съобрази при новото произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,