Определение № 118 от 26.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 189/2026 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Постъпило е Определение с рег.№40/20.02.2026 год., постановено от съдия при Районен съд(РС)-Лом, с което е прекратено производството по АНД№70/2026г. и делото е изпратено на Върховен касационен съд(ВКС) за определяне на друг, равен по степен съд, с оглед разглеждането му по същество. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни, намери следното: Съгласно приложените материали е видно, че по АНД№70/2026 год. всички работещи съдии са си направили отвод на основание чл.29, ал.2 НПК, а единственият останал съдия е в отпуск по болест и страна по процесното дело. Настоящият състав на ВКС констатира, че от формална гледна точка, процесуалните действия намират опора в разпоредбата на чл.43, т.3 НПК - съдът, на който делото е подсъдно по общите правила, не може да образува състав. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността, чрез възлагане на производството за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Монтана. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение