Определение № 632 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 907/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 26632/ 16.10.2012 год. от А. И. А. и В. К. А. и двамата от [населено място], чрез адв. Т. М. – АК П. срещу Решение Nо 1039 от 13.06.2012 година по гр. възз. д. Nо 958/2012 год. на ОС-Пловдив. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменено Решение Nо 87 от 09.01.2012 година по гр.д. Nо 6947 / 2011 година на РС-Пловдив и е постановено ново, с което А. А. и В. А. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят стоманобетонен трегер над вратата на таванско помещение Nо 3 в сградата на [улица]Nо 37 [населено място], както и да заплатят на Н. М. сумата 220 лв., разноски за двете инстанции. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка доказателствата по делото и материалния закон ,необоснованост изразяваща се в разминаване на твърдения по исковата молба и констатации за установени факти от съда основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение си по делото, жалбоподателите сочат като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите, с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона. Сочат се ТР 31/84 г. на ОСГК на ВС, Решение Nо 1506 /93 год. гр.д. Nо 1364/ 1992 г. на ВКС- IV отд.; Решение Nо 411/99 год. по гр.д. Nо 2190/ 98 година на ВКС- Vотд.; Решение Nо 1344/09 год. по гр.д. Nо 5868/2007 година на ВКС-II отд.; Решение Nо 316/2005 год. по гр.д. Nо 2746/2003 год. на ВКС- IV отд., Решение Nо 51 /09 година по гр.д. Nо 4544/2007 година на ВКС- I. отд., Решение Nо 942/08 год. по гр.д. Nо 3426/2007 година ВКС – I отд. и Решение Nо 1319/99 год. по гр.д. Nо 501/2008 г. на ВКС-IV отд. В срока по чл.287 ГПК, с писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Н. М. Н. чрез адв.В. Г. оспорват основателността на доводите по касационната жалба, поддържа, че обжалваното решение правилно и следва да бъде потвърдено. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за цената на защитимото вещно право, намира касационната жалба е процесуално допустима. За да уважи иска по чл. 109 ЗС, въззиният съд приема, че ответниците А. и В. А., като собственици на жилища и други обекти –таванско помещение, гаражи и съответно общи части от сградата, при извършено преустройство на таван- премахване на стоманобетонен трегер над врата на таванско помещение No 3, без строително разрешение, с което действие е застрашена устойчивостта на сградата при евентуален земетръс, са нарушили правото на собственост на Н. Н., собственик на апартамент, таван, гараж и общи части на сградата в [населено място], [улица]Nо 37. Настоящият състав на ВКС като прецени, с оглед на посочената и приложена съдебна практика счита, че касационното обжалване е допустимо, тъй като са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК. На посочения от касатора правен въпрос са давани и се дават различни правни отговори, при различните обстоятелства по делата, но общият правен проблем за необходимостта да се установи връзката между неоснователните действия на ответника и препятстване упражняване правото на собственост на ответника от тези действия, сочи на противоречиво разрешаване предвид на посочената съдебна практика и е основания по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г. / във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 100 лв. / сто лева/, вносима от касатора по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия