Определение № 1265 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 753/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура-гр. П. срещу решение № 132 от 23.03.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, постановено по в. гр. д. № 1236 по описа за 2011 г., с което е отменено решение № 85 от 11.07.2011 г. на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 312 по описа за 2011 г. в частите, с които искът с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ, предявен от А. Д. Ц. срещу прокуратурата е отхвърлен за разликата от 12 000 лв. до 20 000 лв., тази разлика е присъдена и е оставено в сила решението на Хасковския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която прокуратурата е осъдена да заплати 12 000 лв. обезщетение. Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно поради необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и практиката на съдилищата по отношение прилагането на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК. Смята, че въззивният съд не се е съобразил с изискванията на чл.52 от ЗЗД и практиката, отразена в Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ППВС № 4 от 1968 г. и в представените от него към изложението решения на отделни състави на ВКС. Ответникът по жалбата А. Ц. не взема становище по нея. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Въз основа на влязла в сила присъда, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода”, А. Ц. е престоял в затвора от 23.12.2008 г. до 26.03.2009 г. Присъдата е била отменена по реда на възобновяването и при новото разглеждане на делото наказателното преследване е било прекратено поради несъставомерност на деянието. За причинените на А. Ц. неимуществени вреди въззивният съд му е присъдил обезщетение в размер на 20 000 лв., съобразявайки се с доказаните по делото обстоятелства-изпадането на ищеца в депресия, притесненията му за семейството и бизнеса, накърняването на доброто име и лично достойнство. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, касаторът не е формулирал въпросите, по които това решение противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата, за да бъде допуснато то до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение на изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване/Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г./. Поради липсата на ясно формулиран въпрос не може да се констатира и противоречие между приложената от касатора съдебна практика и обжалваното решение. Приложението на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, според която съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, касае правилността на обжалваното решение, а не основанията за допускането му до касационен контрол. Ето защо следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, поставени в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение