Определение № 56 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Подадена е молба от И. К. З. за допълване и тълкуване на определение № 60237/05.07.2021 г. по ч.гр.дело № 1204/2021 г. на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 386/08.02.2021 г. по ч.гр.дело № 3733/2020 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 2575/19.02.2021 г., подадена от ищцата И. К. З., приподписана от адв.П. С.. Ответникът по молбата Министерство на вътрешните работи населено място не е изразил становище по молбата. След преценка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата по чл.250 ГПК – за допълване на посоченото определение на състав на ВКС е подадена в срока по чл.250,ал. 1 ГПК и е неоснователна. Неоснователна е и молбата за тълкуване на същото определение, като съображенията са следните: Производството по ч.гр.дело № 1204/2021 г. на ВКС, IV г.о. е образувано по подадена касационна частна жалба от молителката срещу определение № 386/08.02.2021 г. по ч.гр.дело № 3733/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. К. З. срещу определение № 11074/13.07.2020 г. по гр.дело № 15099/2019 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд населено място. В касационната частна жалба молителката е обосновала допускането на касационно обжалване с наличие на основания по чл.280,ал.2,пр.2 и 3 ГПК, както и на допълни основания чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд по поставени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, съответно за последния въпрос от изложението – 5-ти е въведено допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С определението, чието допълване и тълкуване е поискано настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, като са изложени съображения, че не са установени основанията по чл.280,ал.2,пр.2 и 3 ГПК, съответно основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи, втори, трети и четвърти въпроси от изложението и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по последния пети въпрос от изложението към частната жалба. С молбата за допълване на определението на ВКС молителката И. З. поддържа, че съдът не се е произнесъл по доводите в частната жалба за неправилност на определението на Софийски апелативен съд по съображения, че предявените искове са с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД. В молбата се съдържа и искане за тълкуване на определението на състава на ВКС, поради неясно изразена воля, а именно според жалбоподателката:”защо не е допуснато касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд от 08.02.2021 г. по ч.гр.дело № 3733/2020 г.” Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно решение е налице, когато то не обхваща целия спорен предмет - липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, когато то е делимо, по един от съединените искове, по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, каквото е например искането за лихви. В настоящият случай такъв порок на посоченото определение на ВКС не е налице, тъй като с него съдът се е произнесъл по целия предмет на касационната частна жалба, с която въззивното определение е обжалвано. С определението от 05.07.2021 г., чието допълване е поискано съставът на ВКС е изразил формираната воля за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. Доводите в молбата и искането за допълване целят преразглеждане на определението и постановяване на ново с различен резултат - допускане на касационно обжалване и разглеждане на касационната частна жалба по същество, което е недопустимо. С определението по чл.274,ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение на САС съдът е мотивирал становище по всеки от поставените правни въпроси от жалбоподателката. Това определение е окончателно и резултатът не може да бъде променен по реда на чл.250 ГПК. Следователно молбата за допълване на определението на състава на ВКС от 05.07.2021 г. по ч.гр.дело № 1204/2021 г. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Неоснователна е и молбата за тълкуване на посоченото определение на ВКС. Съгласно чл. 251 ГПК постановеният съдебен акт се тълкува когато изразената в него воля е неясна и двусмислена, което поражда спор между страните. На тълкуване подлежи само диспозитива на решението, съответно определението, не и мотивите. По реда на тълкуването, съдът не може да променя вече изразената от него воля, нито да дава отговор на поставени от страна по делото въпроси. В настоящият случай изразената воля за недопускане на касационно обжалване на въззивния акт – определение на Софийски апелативен съд, поради неустановяване на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3, както и ал.2,пр.2 и 3 ГПК е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване. С оглед на посоченото съдът намира, че искането за тълкуване на определението на ВКС от 05.07.2021 г. по настоящото дело е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение