Определение № 230 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Д. А. Д., Б. С. Д. и И. С. Д. срещу определение № 66 от 17.02.2010 г. по гр. д. № 442/08 г. на Софийски окръжен съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата С. Н. С., Й. С. Т., М. С. П. и А. П. П. не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. К. са подали касационна жалба срещу решение № 156 от 25.02.2009 г. по гр. д. № 442/08 г. на Софийски окръжен съд. С разпореждане от 14.04.2009 г. съдът е оставил жалбата без движение, като им указал в едноседмичен срок да отстранят конкретно посочени нередности. На 12.05.2009 г. касаторите са подали молба с която считат че са изпълнили указанията. С разпореждане от 18.05.2009 г. съдът е върнал жалбата като приел, че в дадения от съда срок касаторите не са изпълнили всички указания. Разпореждането е връчено на адв. К на 28.05.2009 г. С молба от 20.10.2009 г. адв. К е уведомил съда, че е обжалвал разпореждането за връщане на касационната жалба с частна жалба, изпратена по пощата на 02.06.2009 г. На 26.11.2009 г. СОС е уведомил касаторите че жалбата не е постъпила в съда, затова на 01.12.2009 г. касаторите са подали молба с искане за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането, тъй като изгубването на жалбата е особено непредвидено за тях обстоятелство. С обжалваното определение СОС е оставил молбата без уважение, като приел че от представените писмени доказателства не може да се направи извод какво е съдържала пратката изпратена по пощата. Обстоятелството, че на 02.06.2009 г. била заплатена държавна такса според съда също не установява че в пощата е депозирана жалба срещу разпореждането за връщане. Загубата на пощенската пратка не била непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64 ал. 2 ГПК. Обжалваното определение е незаконосъобразно. Доколкото не се касае за книжа които са били депозирани по делото, не може да се проведе процедура по възстановяването им, затова пътят на защита на касаторите е чрез възстановяване на срока за обжалване. Съгласно чл. 64 ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Необосновано е приетото от въззивния съд, че пропускането не се дължи на непредвидени обстоятелства. Касаторите не са проявили процесуално бездействие, а са обжалвали в срок разпореждането за връщането на касационната жалба. Този извод може да се направи като се съпоставят представените по делото книжа. Видно от платежно нареждане, на 02.06.2009 г., процесуалният представител на касаторите е внесъл по сметка на ВКС дължимата държавна такса за частна жалба по гр. д. № 442/08 г. Този документ може да бъде свързан с известие за доставяне, от която се установява, че на същата дата процесуалният представител е изпратил по пощата жалба до Окръжен съд София. С оглед на тези факти може да се направи извод, че пропускането на срока за депозиране на частната касационна жалба в канцеларията на съда не се дължи на поведението на касаторите, а на непредвидени за тях обстоятелства - изгубване на пощенската пратка. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а определението - отменено. Водим от горното, съдът