Определение № 671 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 475/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. А. от гр.Русе, срещу определение от 06.07.2010г. по в.ч.гр.д.№513/2010г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.04.2010г. по гр.д.№2181/2009г. на Р. районен съд за прекратяване на производството по делото и за присъждане на разноски на ответника „В. корп”ЕООД. Ответникът „В. корп”ЕООД оспорва частната жалба като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото и на ответника „В. корп”ЕООД са присъдени извършените разноски по делото в размер на 1000лв. – за адвокатско възнаграждение. Приел е за недопустимо направеното изменение на предявения установителен иск с правно основание чл.415 от ГПК в осъдителен иск. Приел е за недопустим предявения иск за установяване на вземането с правно основание чл.415 от ГПК, тъй като издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е обезсилена на основание чл.415, ал.2 от ГПК с определение от 30.05.2009г. по ч.гр.д.№1418/2009г. на Р. районен съд, поради това, че не са представени доказателства за завеждане на иск за установяване на вземането в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Релевиран е от касатора следният процесуалноправен въпрос: допустимо ли е изменение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, на иска с правно основание чл.415 от ГПК за установяване на вземането, в осъдителен иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основания за допускането на касационното обжалване на въззивното определение е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По релевирания от частния жалбоподател правен въпрос е постановено решение №454 от 03.06.2010г. по гр.д.№195/2010г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че ищецът по иск по чл.415, ал.1 от ГПК винаги може да направи изменение на иска от установителен в осъдителен до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, тъй като това е правило на чл.214, ал.1 от ГПК и няма основания да се приеме, че това правило не се прилага когато е предявен установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и съгласно т.2 от ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Обжалваното определение е постановено в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, поради което според настоящия състав касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С обжалваното определение правилно е прието, че производството по иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на вземането, е процесуално недопустимо, когато издадената заповед за изпълнение е обезсилена на основание чл.415, ал.2 от ГПК – поради това, че заявителят не е представил доказателства за завеждане на иск за установяване на вземането в срока по чл.415, ал.2 от ГПК. Неправилно обаче е прието, че направеното от ищеца изменение на предявения иск за установяване на вземането с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, в осъдителен иск, е недопустимо. С преминаването от иск за установяване на вземането към осъдителен иск се изменя петитумът на иска, без да се изменят фактическите твърдения в исковата молба, на които ищецът основава вземането си. Твърденията в исковата молба относно издадена заповед за изпълнение и възражение на длъжника, не са относими към основанието на иска. Те не се отнасят към обстоятелствата, на които ищецът основава иска си /чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/, а към правния интерес от първоначално предявения иск за установяване на вземането. Промяната в тези обстоятелства – обезсилването на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 от ГПК, обосновава правния интерес от преминаването към осъдителния иск. В случая, видно от допуснатата поправка на съдебния протокол от 26.04.2010г., ищецът е направил искането за изменение на иска преди да бъде постановено определението за прекратяване на производството по първоначално предявения иск за установяване на вземането. Следователно преминаването от иска с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в осъдителен иск, е заявено при условията на чл.414, ал.1 от ГПК, поради което изменението на иска е процесуално допустимо. Като е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото, въпреки допустимото изменение на установителния иск в осъдителен, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено ведно с потвърденото определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото и за присъждане на разноски на ответника. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение