Определение № 422 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 169/2011 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 385 от 27.11.2010 г., изменено в частта за разноските с решение от 23.12.2010 г., по в. гр. д. № 1075/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, е потвърдено решение № 30 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 190/2009 г. на Районния съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от И. Н. Н. и Н. Н. Н. срещу П. Й. П. и М. А. П., иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на парцел ІІІ от кв. 2 по частичната регулация на [населено място], и иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата 600 лева, съставляваща обезщетение за ползуването, от което са лишени, за периода от поканата - 10.04.2009 г. до 10.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 17.07.2009 г., до окончателното й изплащане. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адвокати И. И. и Г. Н. в качеството им на пълномощници на ищците, които поддържат наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по делото - ответници по касация, считат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допускането на касационното обжалване, намира следното: Касационната жалба е подадена на 22.12.2010 г. с вх. № 13074 в деловодството на въззивния съд и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Цената на предявените при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай исковата молба е от 17.07.2009 г., при което положение приложима е нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК /от 2007 г./ и размерът на цената на иска е данъчната оценка на имота или на вещното право, съответно - неговата пазарна цена. Видно от удостоверение изх. № [ЕГН] от 08.07.2009 г. на Общината [населено място], приложено на л. 16 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на имота е 1 296.00 лева. Следователно, цената на исковете е под 5 000 лева, поради което разглежданият случай попада в изключението по чл. 280, ал. 2 ГПК и касационната жалба е недопустима. Ето защо, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.