Определение № 18 от 10.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4542/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 668 от 11.10.2013 г. по ч. т. д. № 3530/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба против определение № 2790 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 1087/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено определение № 7655 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 1537/2013 г. на Варненски районен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК. Частният жалбоподател поддържа неправилност на атакуваното определение, като счита, че недопустимият въззивен акт винаги подлежи на съдебен контрол пред Върховен касационен съд. Това становище е обосновано, от една страна, с невъзможността недопустимите актове на съдилищата да бъдат атакувани по съдебен ред, за разлика от нищожните актове (аргумент от чл. 270, ал. 2 ГПК), а от друга – с изискването за служебен контрол относно допустимостта на съдебните актове, който няма как да бъде упражнен при необжалваемост на недопустимите актове. Ответникът по частната жалба – В. И. В. от [населено място] – моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 02.12.2013 г Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба против определение № 2790 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 1087/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено определение № 7655 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 1537/2013 г. на Варненски районен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, първият тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на касационен контрол, доколкото с него нито се прегражда развитието на производството, нито се дава разрешение по същество на друго производство. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване е изцяло в съответствие със закона. Определението на въззивния съд, с което е отменено първоинстанционното определение за спиране на производството по делото, образувано по молба за обезсилване на временни удостоверения, не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима. Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище, че недопустимото въззивно определение винаги подлежи на контрол пред ВКС. Безспорно, въпросът, подлежи ли на обжалване определението по чл. 536, ал. 1 ГПК за спиране на охранителното производство, е въпрос, относим към допустимостта на въззивния акт. Произнасянето по този въпрос от касационната инстанция, обаче, предпоставя допустимост на образуваното пред нея производство, т. е. Върховен касационен съд /дори и без изрично заявено оплакване/ е оправомощен да извърши преценка на допустимостта на въззивния акт само при условие, че същият подлежи на касационен контрол, което условие в случая не е налице. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК