Определение № 300 от 27.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3216/2017 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по молба вх.№.10179/27.09.17 на [фирма] за спиране на изпълнението на въззивно решение на Софийски градски съд, ІVАс., №.2598/20.04.17 по г.д.№.13079/16. С посоченото въззивно решение е потвърдено решение №.ІІ-61-9768/29.06.16 по г.д.№.33508/15 на СРС, ІІ ГО, 61с., в обжалваната му част – с която [фирма] е осъдена да плати на А. И. П. 22484,52лв. – сума, с която банката се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба 15.06.15 до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД 875,25лв. обезщетение за забава за периода 23.01.15-14.06.15, със съответно присъждане на разноски. На 2.06.17 г. [фирма] е депозирала касационна жалба вх.№.73883/2.06.17 с изложение на касационните основания и внесена държавна такса. Към молбата за спиране по реда на чл.282 ГПК е приложен документ за сумата 31434,81лв. за спиране на изпълнението, която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Върховният касационен съд, като съобрази изложените факти, направеното искане и материалите по делото, намира, че молбата по чл.282 ГПК е основателна. Съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК по искане на жалбоподател касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. В случая посочените предпоставки са налице - обжалва се осъдително решение за присъждане на парична сума; молителят е подал касационна жалба в преклузивния едномесечен срок /обжалваният акт е връчен на 2.05.17, а касационната жалба е подадена на 2.06.2017г./ и дължимият размер на обезпечение, определено съгласно нормата на чл.282 ал.2 т.1 от ГПК и ТР 6/14 от 23.10.2015 на ОСГТК на ВКС - 23359,87лв., е наличен по специалната сметка на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение,