Определение № 941 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 609/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Д. и В. Л. Д. от[населено място] срещу решение №1627 от 09.12.2009г. по гр.дело № 1567/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено осъждането на касаторите да заплатят на възложителите неустойка ,поради неизпълнение на договор за строителство на жилищен имот. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение поставя материалноправния въпрос за недействителност на договор за изработка на вещ, представляваща недвижим имот .Тезата на касаторите е, че липсва предмет и договорът е нищожен в случай, че възложителя не е собственик на поземления имот или суперфициер и в този смисъл била съдебната практика, илюстрирана с прилагане на решение №2029 от 07.12.2001г на V г.о на ВКС и решение от 10.06.2002г по в.гр.д. № 14/2002г на П.. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,доколкото приложените решения от практиката на ВКС и П. са по конкретни дела и не са задължителни, както и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалния въпрос за обосновката на един конкретен извод ,във връзка с момента на изпълнение при преценката на доказателствата, в противоречие с указанията по ППВС №7 от 27.12.1965г. Ответниикът по жалбата А. Х. Х. поддържа в отговор ,че касационно обжалване не следва да се допуска. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 от ГПК са представени две решения от съдебната практика (реш.№2029 от 07.12.2001г на V г.о на ВКС и решение от 10.06.2002г по в.гр.д. № 14/2002г на П.),но същите не подкрепят правната теза на касаторите и не съдържат разрешението ,че договорът за изработка на вещ, представляваща жилищен или друг недвижим имот ,е нищожен поради липса на предмет, ако възложителят по договора не е собственик или носител на ограничено право на строеж. В решение №2029 от 07.12.2001г на V г.о на ВКС е изтъкнато ,че облигационният иск по чл.258 от ЗЗД не би могъл да породи вещни последици ,т.е реалното изпълнение по облигационния договор няма за последица прехвърлянето на собственост и е коментирана липсата това правно действие на договора, с оглед решаващото му значение за изхода на конкретния спор. В настоящия случай изпълнителят по договора за изработка ,от когото се търси неустойка, не може да черпи възражения за недействителност от факта ,че възложителят не е собственик или суперфициер, щом нито от закона, нито от конкретното съдържание на договора между страните поставят подобно изискване. Договорът за изработка поначало има за предмет изпълнението на облигационни задължения, различни от задължението да се прехвърли собственост или друго вещно право ,в този смисъл е разрешението по двете приложени и цитирани от касаторите решения от съдебната практика, същото е приел и въззивния съд по настоящето дело Доколкото във връзка с посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК конкретен процесуален въпрос е не е формулиран, а съображенията са в рамките на оплакването за „необоснованост” (при това свързано с правен, а не с фактически извод на съда ),касационно обжалване на това основание също не следва да се допуска. Тъй като решението на Варненски окръжен съд в конкретния случай не обективира противоречива практика по поставения материален въпрос, касационно обжалване не следва да се допуска. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.