Определение № 24 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 925/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т. против въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 88 от 09.04.2010 год. по гр. дело № 97/2010 год., с което като процесуално недопустимо е обезсилено решение № 496 от 27.11.2009 год. по гр. дело № 1216/2008 год. на Горнооряховски районен съд, с което е отхвърлен отрицателно установителен иск за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.04.2006 год. по нотариален акт № 474, т.ІІІ, рег.№ 2002, н.д. №252/2006 год. на нотариус с район на действие Г. на основание чл. 40 ЗЗД, поради сговаряне във вреда на преставлявания, предявен от жалбоподателката в обективно евентуално съединение с главния иск, производството по който е било прекратено на основание чл. 299 ГПК. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото е процесуалноправния въпрос - ако производството по главния иск е прекратено, може ли съдът да разгледа по същество иска предявен в отношение на евентуалност. Ответниците П. Д. П. и С. С. П. не са представили писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение по отрицателно установителен иск за недействителност на договор намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като се поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. С обжалваното решение е прието, че жалбоподателката-ищца е предявила в отношение на обективно евентуално съединение два иска - главен, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на съгласие по цената на договора и евентуален - недействителност (непротивопоставимост) на договора, поради споразумяване на представителят и лицето, с което той договоря във вреда на преставлявания. С влязло в сила определение производството по главния иск е прекратено като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 ГПК - непререшимост на спор, разрешен с влязло в сила решение. Това е дало основание на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение, с което евентуалният иск е бил отхвърлен и да прекрати производство по този иск, поради липса на абсолютната процесуална предпоставка за неговото разглеждане - произнасяне и отхвърляне на главния иск. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният процесуалноправен въпрос налага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - липса на съдебна практика по възникналата процесуалноправна ситуация. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.