Определение № 516 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 526/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. С. К. срещу определение № 536 от 09.08.2012 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 635 от 2012 г., с което е потвърдено определение № 12 от 06.07.2012 г. на съдията по вписванията от С. при РС- [населено място] за отказ да бъде заличена възбрана вх.р.№ 3864 от 04.10.2010 г. В частната жалбата се излагат съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че е налице противоречие на обжалваното определение с посочена от него задължителна практика на ВКС и незадължителна практика на ВКС и други съдилища в страната /определение № 182 от 03.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 496 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 576 от 17.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 1836 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., определение № 634 от 23.09.2010 г. по гр.д.№ 607 от 2010 г. на Врачанския окръжен съд/, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по посочени от касатора общо 8 процесуалноправни и 3 материалноправни въпроса. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение след като взе предвид изложеното в жалбата, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Добричкия окръжен съд на 20.08.2012 г., а частната жалба е подадена по пощата на 27.08.2012 г./. Същата е подадена срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително производство. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК във връзка с чл.577 от ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания. В случая първият от поставените от жалбоподателя правни въпроси /дали определение на въззивен съд, с което е отменено определение на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представлява достатъчно основание за заличаване на вписването на възбраната/ е съществен за делото, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното определение /в обжалваното определение Добричкия окръжен съд е приел, че отказът на съдията по вписванията да заличи вписването на възбраната е правилен, тъй като липсвало нареждане на посочения в чл.31 от Правилника за вписванията орган за заличаване на тази възбрана и тъй като определението на въззивния съд, с което се отменя определението на първоинстанционния съд за налагане на възбраната като обезпечение на бъдещ иск, не представлява акт, въз основа на който може да бъде заличена възбраната/. По този правен въпрос е налице противоречие между обжалваното решение и задължителна практика на ВКС, а именно посоченото от жалбоподателя определение № 182 от 03.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 496 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, в което е прието, че определението на въззивния съд, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана, по своя характер е определение за отмяна на обезпечението по смисъла на чл.402, ал.2 от ГПК и това определение съгласно чл.402, ал.3 от ГПК е достатъчно основание за заличаване на вписаната възбрана. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Добричкия окръжен съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: Обжалваното определение на Добричкия окръжен съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията следва да бъдат отменени, тъй като, както бе изложено по-горе, противоречат на задължителната практика на ВКС, обективирана в определението № 182 от 03.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 496 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. В конкретния случай е безспорно установено, че възбраната, чието вписване се иска да бъде заличено, е била наложена като обезпечение на бъдещ иск с определение № 215 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 429 от 2010 г. на Районен съд- [населено място]. Това определение обаче е било отменено с влязло в сила определение № 717 от 08.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 882 от 2010 г. на Добричкия окръжен съд. Съгласно горепосочената задължителна практика на ВКС следва да се приеме, че определението на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д.№ 882 от 2010 г. представлява акт по смисъла на чл.402, ал.2 от ГПК за отмяна на обезпечението и съгласно чл.402, ал.3 от ГПК съдията по вписвания е длъжен въз основа на това определение да заличи вписването на възбраната. Ето защо отказът му да стори това е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Съответно незаконосъобразно е и следва да бъде отменено и определението на Добричкия окръжен съд за потвърждаване на този отказ. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение