Определение № 2892 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2087/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Уинслоу МЛ“ ООД, чрез адв. М. Попова като процесуален представител, срещу определение № 28296 от 27.12.2024 г. постановено по адм. дело № 12061/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие с фактите по делото. Прави се искане за отмяна на определението и за връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба срещу мълчалив отказ на главния архитект на СО. Ответникът – главният архитект на Столична община, не е изразил становище по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане като недопустима жалбата на „Уинслоу МЛ“ ООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на СО да разреши изработването на проект за изменение на ПУП за имот с идентификатор 68134.1006.1969 „за общински нужди и детски градини“, находящ се в гр. София, район Триадица, кв. Манастирски ливади-изток и образуването на нов УПИ I-1969 „за жилищно строителство и подземни гаражи“ по заявление на дружеството с вх. № САГ18-ГР00-1931-21/20.01.2023 г. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че по заявление вх. № САГ18-ГР00-1931/28.08.2018г. на дружеството, с което е предявено искане на изменение на ПУП за образуване на нов УПИ I-1969 „за жилищно строителство и подземни гаражи“, е постановен мълчалив отказ на главния архитект на СО, последван от изричен отказ със заповед № РА50-48/29.01.2021 г., който е отменен с решение № 3094/09.05.2022 г. по адм. дело № 965/2021 г. на АССГ, като съдът е върнал преписката на органа за ново произнасяне. В изпълнение на указанията в мотивите на съдебния акт, „Уинслоу МЛ“ ЕООД е подало ново заявление с вх. № САГ18-ГР00-1931-21/20.01.2023г. с приложен преработен проект за изменение на ПУП. Следва мълчалив отказ на сезирания административен орган, който е отменен с решение № 17408/19.09.2024г. по адм. дело № 1937/2023г. на АССГ, а преписката е изпратена на главния архитект на СО за произнасяне в едномесечен срок от влизането в сила на съдебния акт, което е станало на 10.10.2024 г. След връщане на преписката, от органа са изискани становища от кмета на район Триадица и от директора на ОП „Софияплан“ във връзка предложения проект за изменение на ПУП, но няма произнасяне по заявлението на дружеството, поради което „Уинслоу МЛ“ ООД е предявил нова жалба срещу мълчалив отказ на органа, по която е образувано адм. дело № 12061/2024 г. на АССГ. При горните обстоятелства, които са безспорни по делото, съдът е приел, че не е налице формиран повторен мълчалив отказ на органа и предявената жалба е недопустима. Сочи се, че непроизнасянето на административния орган след дадени от съда задължителни указания с влязъл в сила съдебен акт, представлява неизпълнение на задължение, произтичащо от този акт, а не мълчалив отказ за произнасяне по см. на чл.58, ал.1 АПК. Според изложените доводи, с отмяната на предходния отказ, спорът вече е разрешен, а засегнатата страна може да се защити в изпълнителното производство или в процедурата на чл.304 АПК. Оспореното определение е правилно. В конкретния случай жалбата на „Уинслоу МЛ“ ООД се отнася за изпълнение на влязъл в законна сила съдебен акт – решение № 17408/19.09.2024г. по адм. дело № 1937/2023г. на АССГ, независимо, че се твърди непроизнасяне от административния орган в посочения от съда едномесечен срок. Непроизнасянето в тази хипотеза не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Защитата срещу отказ на ответника да се произнесе позитивно по заявлението на дружеството вече е реализирана по съдебен ред и непроизнасянето на органа в дадения му от съда срок, да процедира изработването на проекта за ИПУП, предмет на заявлението, не формира мълчалив отказ, а представлява неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Редът за защита на оспорващия при неизпълнение на влязло в сила съдебно решение е друг – чрез иницииране на производство по реда на чл. 304 от АПК или чрез иницииране на изпълнително производство по реда на АПК. В този смисъл административният съд е приел правилно, че непроизнасянето след реализирана съдебна защита и постановен съдебен акт, не представлява мълчалив отказ, а неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. От изложеното следва, че предявената жалба е недопустима поради липса на предмет, а оспореното определение за оставянето ѝ без разглеждане и за прекратяване на производството по делото, е правилно. Налице е основанието по чл.159, т.1 АПК, а пропускът на съда да го посочи в обжалвания съдебен акт не е порок, който да води до незаконосъобразността му, както неоснователно се претендира в частната жалба. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Същото е постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение