Определение № 28 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 17/2024 г.

С определение № 244 от 05 февруари 2024 г., Административен съд Ловеч прекратява образуваното пред него адм. дело № 429/2023 г. и повдига спор за родова подсъдност между Административен съд Ловеч и Окръжен съд Плевен. Производството започва по искова молба от Г. В. В., в момента в затвора в [населено място] срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ и Министерството на правосъдието за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 1 000 000 (един милион) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него в периода от 24.08.2023 г. до 09.11.2023 г. неимуществени вреди, като се сочи правно основание по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. чл. 3 от ЗИНЗС. Исковата молба е подадена до Административен съд София – град, който с определение № 10106 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 10725/23 г. на АССГ прекратява производството и на основание чл. 135, ал. 2, изр. 1-во от АПК във вр. чл. 285, ал. 2, пр. първо от ЗИНЗС прекратява производството пред АССГ и изпраща делото за разглеждане на Административен съд Ловеч, по описа на който съд е образувано адм. дело № 429/2023 г. Няма спор, че в резултат на указания, дадени с разпореждане от АССГ, ищецът е посочил период, през който е търпял неимуществени вреди, обезщетение за които се претендира е от 15.07.2019 г. до 26.06.2020 г., през който е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място]. Видно от изложените в исковата молба фактически твърдения, неимуществените вреди се извеждат от изпълнението от страна на затворническата администрация на наложени запори върху средствата по личната партида на ищеца В.. Това обстоятелство е прието за безспорно от съдията докладчик при Административен съд Ловеч. Изводите му са в резултат на изискана справка от затворническа администрация от затвора в [населено място], според която описаните в исковата молба запори върху сметка на ищеца, по която му се привеждат парични суми са от действия по принудително изпълнение върху суми, по които са образувани изпълнителни дела от различни органи на съдебното изпълнение. Превратно на соченото и поддържано в исковата молба, съдията докладчик от Административен съд Ловеч, приема, без да има такова искане, че исковата претенция на ищеца следва да се разгледа от окръжен съд Плевен: 1. Цена на иска, чл. 104, т. 4 от ГПК; 2. доколкото ответниците са държавни учреждения, според съдията докладчик, а правоотношенията са възникнали докато ищецът е бил в затвора в [населено място], като се сочи разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ГПК; 3. изложено становище, че претенцията следвало да бъде разгледана от общите съдилища, тъй като действията на органи по съдебното изпълнение не било административна дейност. В този смисъл е посочена т. 5 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно чл. 12, ал. 2 и 3 ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, натоварена със задължението по ал. 1 за пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията.“ Искът, в тази част е насочен против ответници, с надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС - срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, и във вр. чл. 205 от АПК. Разпоредбата на чл. 284 ЗИНЗС регламентира, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража в резултат на нарушения на чл. 3, който забранява осъдените и задържаните под стража лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне. В чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС е посочено, че искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Твърдяните от ищеца действия на служителите на ГДИН и МП са осъществени при упражняване на изпълнителни правомощия и представляват административна дейност. В исковата молба се сочи, че невъзможността за ищеца да разполага с паричните средства по партидата му е защото овластените лица имали достъп до партидата му, като се оправдавали със съда и бъркали понятията „съд“ и „съдебен изпълнител“. Като правен извод, следва, че ищецът не е отправял претенция към органите на съдебното изпълнение, а формира волята си да бъде осъдена затворническата администрация, в лицето на ГДИН и Министерство на правосъдието. Как и защо са формирани по волята на ищеца тези страни, от които се търси отговорност за причинени вреди и във връзка със специалните производства по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС е въпрос на преценка на решаващия съд по редовността на исковата молба и правосубектността на страните – ищец и ответници. В тази връзка, съдебният състав на Административен съд – Ловеч неоснователно, без да се съобрази с волята на ищеца прави извод, че исковата молба следва да бъде разгледана от общ съд и срещу ответници, каквито не са посочени като адресати на иска. Както се посочи, производствата по ЗИНЗС предполагат административна дейност, което налага извода, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Г. В. В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора, [населено място] е Административен съд – Ловеч. Мотивиран от гореизложеното, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд