Определение № 130 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4566/2016 г.

Производството е чл.248 от ГПК. Производството по делото е приключило с постановяване на определение № 215 от 18.05.2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от Д. А. П. и В. П. Т. касационна жалба. Постановявайки определението, съдът е приел, че на ответниците по касационната жалба Х. Х. А., Е. Х. А. и С. З. А. не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представели доказателства за направата на такива. С молба вх. № 6038 от 30.05.2017 г. Х. Х. А., Е. Х. А. и С. З. А. са поискали да се допълни определението в частта за разноските, като им се присъди платения от тях адвокатски хонорар, съгласно представени списък и доказателства с изрична молба от 24.10.2016 г. Ответниците по молбата Д. А. П. и В. П. Т. оспорват същата в писмен отговор от 5.07.2017 г.. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение констатира, че молбата е процесуално допустима, като подадена от страна в съдебното производство и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и разгледана по същество е неоснователна. Х. Х. А., Е. Х. А. и С. З. А. са поискали възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски в подадения по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор вх. № 132254 от 19.10.2016 г. В кориците на делото липсва изходяща от тях молба от 24.10.2016 г., както и представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар за касационното производство, поради което не следва да се допълва определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. При посочените констатации Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение