Решение № 2724 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2017 г.

Решение № 2724 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. със съгласието на нейната майка Н. Мурджева срещу решение № 991/6.06.2017 г., постановено по адм. д. 645/2017 г. по описа на Административен съд-Варна (АС-Варна). Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед или евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. Подборни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – полицейски орган – младши инспектор сектор СПС-ОП-ОР-03 РУ-Варна, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 991/6.06.2017 г., постановено по адм. д. № 645/2017 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на М. М., действаща със съгласието на нейната майка Н. Мурджева, против Заповед за задържане за срок до 24 часа рег. № 439 зз-331/3.03.2017 г., издадена от полицейски орган - младши инспектор сектор СПС-ОП-ОР-03 РУ-Варна. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Фактическа обстановка е установена правилно от първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства и е практически безспорна между страните по делото като съществена част от фактите са възпроизведени и като твърдения в жалбата на М. М., подадена със съгласието на майка й. Пред АС-Варна е оспорена заповед за задържане на лице до 24 часа, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по повод извършено престъпление от задържаното лице М. М.. Липсата на правната квалификация на престъпния състав в писмения текст на заповедта не я лишава от ясен смисъл с оглед установената ситуация, при която е издадена и по критериите, установени в решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Петков и Профиров срещу България. В случая трябва да се приеме, че оспорената заповед е в синхрон с практиката на ЕСПЧ по приложение на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и от гледна точка тълкуването в решението по дело Murray срещу Обединеното кралство, доколкото М. М. е предала незаплатените дрехи, клещи и ножици, които се свързват с извършване на кражба в магазин. От това обстоятелство несъмнено следва, че тя напълно е разбрала за какво е задържан и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено. В конкретния случай задържането е извършено при наличие на достатъчно данни за възможно участие в конкретно престъпление. Заповедта е издадена в 16. 15 часа, а в 22. 00 часа М. М. е освободена като е предадена на майка й. Свободното предвижване на М. М. е ограничено при намирането в нея на незаплатени дрехи (както и 1 бр. клещи и 1 бр. ножици) в магазин в гр. Варна по време, когато нейната майка се е намирала в гр. Русе. На подаден сигнал от охраната на магазина са се отзовали полицейски служители, които незабавно са се свързали по телефона с майката на М. М. и след като са установили нейното местонахождение в друго (отдалечено) населено място са отвели М. М. в сградата на Трето РУ-Варна. Извършен е личен обиск и са съставени два протокола за доброволно предаване на вещи, в които са дадени пояснения за дрехите, взети от магазина и инструментите, взети от дома. Към този момент е съставена и връчена оспорената заповед, с която писмено се изразява волеизявлението на полицейския орган за задържането на М. М. в помещенията за временно задържане на Трето РУ-Варна. В сградата на Трето РУ-Варна има специално оборудвано помещение за настаняване малолетни и непълнолетни лица и по време на престоя си в сградата на полицейското управление М. М. се е намирала именно в това помещение до пристигане на нейната майка от гр. Русе. Вземането на обяснения от непълнолетната М. М. е извършено от инспектор от "Детска педагогическа стая" (ИДПС) след пристигане на майката. Веднага след това М. М. е предадена на нейната майка с протокол за предаване на маловръстно лице и е освободена в 22 часа. С определение № 733/24.03.2017 г. административният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса и е дал указания на страните за представяне на доказателствата. В изпълнение на тези указания и от допълнителните разпореждания за комплектоване на административната преписка от открито съдебно заседание от 10.04.2017 г. ответната страна е представила писмени документи, които са приети по делото като писмени доказателства, представляващи цялата административна преписка. Всички тези доказателства са приети без оспорване и са обсъдени от първата инстанция при установяване на фактическата обстановка по спора. Напълно неясно е възражението в касационната жалба, че административната преписка не е изпратена в цялост и е ограничено правото им на защита. Твърдението, че съществуват и други документи, които са част от административната преписка, но не са представени от ответника в изпълнение на задължението му по чл. 152 от АПК не се потвърждава с надлежни доказателства. Цитираната в касационната жалба справка от 29.09.2017 г. по проверка ЗМ 358/2017 г. действително не е представена по делото, но с оглед датата на нейното съставяне не е възможно да се приеме, че е част от административна преписка, приключила с издаване на заповед от 3.03.2017 г. От съдържанието на съдебния акт не се установява тази справка да е възприемана от решаващият съд и да е съобразявана при формиране на фактическите констатации. Преписката по заявителски материал е цитирана от АС-Варна само въз основа на две уведомителни писма, от които е прието за установено, че е извършвана проверка за престъпление кражба, която е приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство. Допълнително следва да бъде посочено, че ако жалбоподателката е искала да се ползва от съдържанието на тази справка от 29.09.2017 г. е трябвало да я представи или да направи съответното доказателствено искане за нейното събиране, но нейното пасивно поведение не е възможно да бъде възприемано като процесуално нарушение, извършено от АС-Варна. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на спора пред първата инстанция, изразяващо се в това, че не е изпратено уведомление на дирекция "Социално подпомагане". В касационната жалба се твърди, че такова задължение възниква на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето) във всички случаи, когато страна по делото е дете. Разпоредбата, на която се позовава касационната жалбоподателка следва да се тълкува съвместно с нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето, според която във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. По този вид дела на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на АПК. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случая М. М. е жалбоподател в съдебното производство пред АС-Варна, а за страните по делата не е предвидена процедура по тяхното задължително изслушване. Мненията, становищата и исканията на участниците в съдебните производства се подчиняват на процесуалните правила, установени в АПК (ГПК), гарантиращи равенството на страните в съдебния процес и ефективно право на защита. Задължителното изслушване на детето, респективно уведомяване на Дирекция"Социално подпомагане" в съдебното производство е предвидено за осигуряване правото на детето да бъдат съобразени неговите мнение/становище/желание в съдебен процес, който засяга неговите интереси, но то не е страна по него (например родителски права, настаняване и др. п.). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че АС-Варна не е допуснал процесуално нарушение като не е изпратил уведомление на Дирекция "Социално подпомагане"-Русе. Изрично следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че е допуснато от АС-Варна формално нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето то в никакъв случай не е възможно да бъде разглеждано като съществено с оглед характера на спора и неговия предмет – законосъобразността на административен акт за налагане на принудителна административна мярка, която е с еднократно и изчерпано действие. Евентуално становище/социален доклад на социален работник от Дирекция"Социално подпомагане"-Русе не биха спомогнали за правилното решаване на този спор, възникнал в гр. Варна в отдалечен във времето момент. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, защото тази принудителна административна мярка се прилага в краен случая и не е подходяща спрямо дете. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Непълнолетните лица са наказателноотговорни и спрямо тях е допустимо да бъдат предприемани принудителни административни мерки, поради което не е незаконосъобразно налагането на ПАМ по чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗМВР по отношение на непълнолетно лице. В случая данните да извършено престъпление са станали известни на полицейския орган още при отзоваването им на сигнал за кражба в магазин, а след извършване на личен обиск са допълнени. Следователно правилно и обосновано АС-Варна е приел, че са осъществени материалноправните предпоставки за издаване на оспорената пред него заповед. Неоснователно е възражението, че не е ясно каква фактическа обстановка е възприел съда като повод за задържане на детето. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че приема за осъществено фактическото основание за издаване на оспорената заповед, а именно престъпление. Мотивите на решаващия съд за интересите на детето са свързани с проверката относно спазване на принципа за съразмерност в изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на АС-Варна, че в случая предприетата от полицейските органи принудителна административна мярка е била необходима и подходяща. Действително полицейските органи са разполагали с възможностите по чл. 39 от ЗЗДетето доколкото чл. 38, т. 1 от ЗЗДетето им дава това основание, но процедурата по Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето (Наредбата) в конкретния случай (трети март, национален празник и неработен ден) със сигурност е щяла да отнеме много повече време да бъде изпълнена от тази по чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Мерките по полицейска закрила по ЗЗДетето са до 48 часа, а в случая ПАМ е наложена за срок до 24 часа и детето е предадено на неговата майка след 4 часа. При фактическото налагане на ПАМ полицейските органи са извършили идентични фактически действия с предвидените по Наредбата (незабавно уведомяване на родител, престой в специално помещение, предаване на родител) с изключение на уведомяването на Дирекция"Социално подпомагане"-Русе, която в конкретната ситуация практически не е възможно да се очаква, че ще може да вземе някакво отношение преди пристигане на майката на детето от гр. Русе. По изложените съображения се налага извод, че правилно АС-Врана определя наложената ПАМ като такава в интерес на детето. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Възможността детето, което е попаднало в подобна обременяваща обстановка като тази в магазин в чужд град, да предприеме действия да се укрие от властите и семейството си е напълно реална, поради което е налице законна цел за задържането. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка е съпричастна към извършване на конкретно престъпление – кражба. Полицейските служители са разполагали с информация, която е достатъчна да приемат, че има данни за извършител, помощни средства за кражбата и откраднатите вещи. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице данни за извършено престъпление от страна на М. М., което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на М. М. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5, § 2 от ЕКПЧ. Твърденията в обратния смисъл не са подкрепени с доказателства. Не е възможно да се приеме, че извършените от полицейските органи действия представляват полицейски произвол. Действително е възможно наложената ПАМ да е предизвикала неприятни емоции у М. М., но стресовата ситуация не е възникнала от действия на органите на властта, а от нейното поведение. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, предотвратяване укриването на извършителите, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. В случая осигуряване предаването на детето на неговата майка е очевидно също преследвана и постигна законна цел. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са в състояние да окажат влияние върху крайния резултат от спора, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на надлежно представителство на ответната страна в настоящото производство и липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни при този изход на спора.