Определение № 310 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 289/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 08.01.2010г. по гр.д. № 538 / 2009г. на Върховния касационен съд – четвърто гражданско отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на В. П. С. срещу определение от 01.07.2009г. по ч.гр.д. №367/2009г. на Пловдивски АС. Жалбоподателят - В. П. С. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени като се разгледа частната й жалба по същество. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение касационният съд е приел, че не са налице хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, поради което производството пред тази инстанция е недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на тричленния състав на ВКС – четвърто г.о. са правилни. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивния съд, с които се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащи по - нататъшното развитие на делото и определения, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства. Решенията по чл.437, ал.4 ГПК/чл.332 ГПК отм./, постановено по жалби срещу действия на съдебния изпълнител, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, нито има характер на определение, решаващо по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, какъвто характер няма решението по чл.437, ал.4 ГПК. Същото се постановява по жалба срещу действия на съдебния изпълнител и въззивният съд извършва проверка само за точно приложение на процесуални норми свързани с нередовност около действията. В това производство не разглеждат възражения срещу несъсществуването на задълженията, които биха имали материално правено характер. Предвид изложените съображения, съдът