Определение № 153 от 22.03.2011 г. на ВКС по д. № 109/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. срещу въззивното определение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №9987/10 г., с което е прекратено производството по въззивната й жалба, подадена в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С. и М. Н.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Ответниците по частна жалба С. Н. и Г. Н. я оспорват като неоснователна. Ответникът С. Н. не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. ВКС, като разгледа частната жалба, я намира за основателна: въззивният съд е прекратил производството по въззивната жалба на И. К. – майка и законен представител на малолетните деца, като е приел, че децата не участват в производството и не са легитимирани да обжалват постановеното първоинстанционно решение, с което са определени мерки за личните им отношения с бабата и дядото С. и Г. Н., на осн. чл.128 от СК. Този извод е необоснован и незаконосъобразен – съгласно практиката на ВКС, вкл. по чл.290 от ГПК – Р №347/10 г. по гр.д. №833/09 г. на трето г.о., родителите на децата по иск с пр. осн. чл.128 от СК / чл.70, ал.2 от СК, отм./ са необходими другари и имат гарантирано от закона участие в процеса като главна страна. Това участие включва и правото им да обжалват пред по-горна инстанция постановеното от първоинстанционния съд решение по спора. В случая майката, която упражнява родителските права за малолетните деца и в това си качество е ответник в процеса, образуван по иск на бабата и дядото, е обжалвала постановеното решение пред въззивния съд. Жалбата й не е недопустима, защото изхожда от главна страна в производството – родител, който упражнява родителските права за малолетните деца и ги представлява. В жалбата и уточнението й пред въззивния съд не е посочено, че обжалват те, чрез нея като законен представител, както е приел въззивният съд, а и да беше така, законът им дава право на жалба във всяко производство, което засяга правата и интересите им – чл.15, ал.8 от ЗЗДт. Въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на ГС, за продължаване производството по въззивната жалба на И. К., като родител – майка на децата, която упражнява родителските права. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.