Определение № 9905 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9904/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жаба от „КАПС Вилас“ ООД, представлявано от Д. П. Б., чрез адв.Чиликова, срещу определение № 8779/03.07.2026 г. постановено по адм.д.№1783 по описа на Административен съд гр.Варна за 2026 г. С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата подадена от дружеството и от Д. П. Б. в качеството му на ликвидатор срещу отказ за издаване на удостоверение по чл.77, ал.1 от ДОПК на зам.директора на ТД на НАП гр.Варна. Отказът е обективиран в писмо №55-03-7419#1 от 18.05.2026 г. Според частния жалбоподател са налице всички основания за отмяна на определението. Съдебният акт е неправилен и е постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изцяло неправомерно първоинстанционният съд е приложил материалния закон относно въпросът за активната материална процесуална легитимация и също по отношение на производството по ликвидация, което е уредено като специално по вид производство в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ/. Дружеството е прекратено към 01.01.2012 г. по смисъла на §5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, а удостоверението е необходимо, за да бъде извършена „служебна ликвидация“ съгласно б. „а” на цитирания §5. Д. П. Б. има качеството заявител за производството пред НАП, тъй като е бил управител в дружеството и е назначен за ликвидатор на същото с решение от 07.04.2026 г. на съдружниците. Следователно неправилно от съда е прието, че той е неправосубектен и производството е прекратено на основание чл.159, т.2 АПК. В производството пред административния орган са допуснати съществени процесуални нарушения, които са игнорирани от съда. Вярно е, че подаденото пред ТД на НАП гр.Варна заявление изхожда от „КАПС Вилас“ ООД, но ако това не е бил субектът, който може да сезира органа, то е било нужно да бъде указано на заявителя, за да бъде коригирано искането. Подаденото пред ТД на НАП гр.Варна заявление изхожда от дружеството, тъй като това би позволило да има яснота кое е ЮЛ, за което се иска издаване на удостоверение. Това се налага, тъй като дружеството не е вписано в съществуващия след 01.01.2012 г. Търговски регистър /ТР/. Към заявлението са приложени всички необходими документи, за да бъде установено, че дружеството е прекратено и дейността му е приключила. Производството по чл.77, ал.1 ДОПК е такова, което се развива при обвързана компетентност и не може административния орган да извършва преценка дали дружеството е правосубектно или не. Неправилно съдът е приел, че дружествата прекратени считано от 01.02.2017 г. не са правосубектни да водят съдебни и административни производства. Сроковете по §5 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ са инструктивни и следва да се съобразят от представителите на дружествата, за да издирят по бързо имуществото си и да бъде извършена ликвидация. В този смисъл зам.директорът на ТД на НАП гр.Варна е приложил неправилно материалния закон, като е отказал издаването на удостоверение. Дружеството все още притежава собственост, въпреки че е прекратено. Игнорирането на приложените писмени доказателства в този смисъл е довело до постановяване на неправилно определение. Съдружниците и управителите на прекратените дружества са активно материално и процесуално легитимирани да извършват всякакви действия в производствата по ликвидация. За частният жалбоподател е абсолютно необходимо да се снабди с удостоверение по чл.77, ал.1 ДОПК поради нормата на чл.49, ал.1, т.1 от Наредба 01/14.02.2007 г. Удостоверението е абсолютно необходимо, за да започне производство по ликвидация. По тази причина абсолютно неправилно АС гр.Варна е приел,че поради прекратяване на регистрацията на дружеството неговият ликвидатор и съдружниците в прекратеното дружество нямат активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването на отказа на Директора на ТД на НАП гр.Варна. По този начин се накърняват правото на защита на дружеството, но и това на неговите съдружници. Цитираната от съда практика е неотносима към поставения за разглеждане правен спор. Искането, по което е постановен отказ се основава на изрична норма на материалния закон, на която се основават правата на управителя и съдружниците в прекратените дружества доколкото тя касае други случаи различни от производството по ликвидация уредено в ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Директорът на ТД на НАП гр.Варна няма компетентност да преценява дали управителят/ликвидатор има активна легитимация да поиска издаване на удостоверение, а е длъжен да го издаде, тъй като действа при обвързана компетентност. С постановения отказ се препятстват правата на дружеството да бъде иницирано производство по ликвидация. Доколкото в чл.77, ал.1 ДОПК няма срок, в който да се издава предвиденото в нормата удостоверение, то отказът е изцяло неоснователен и незаконосъобразен. Не е от компетентността на директора на ТД на НАП да преценява наличието на условия за ликвидация, а следва да издаде поисканото удостоверение. Моли, искането да бъде издадено удостоверение да бъде уважено, а определението на АС гр.Варна да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – Директор на ТД на НАП гр.Варна, в писмено възражение сочи, че подадената частна жалба е неоснователна. По съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, обсъди приетите по делото доказателства във връзка с относимите законови разпоредби, намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от страна неблагоприятно засегната от съдебния акт и срещу определение което подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр.Варна е отказ да бъда издадено удостоверение по чл.77, ал.1 ДОПК, обективиран в писмо №55-03-7419#1 от 18.05.2026 г. на зам.директорта на ТД на НАП гр.Варна Първоначално подадената пред съда жалба е оставена без движение, като е указано на дружеството да представи доказателства за платена държавна такса и доказателства за правосубектност на жалбоподателя. С молба от 01.07.2026 г. по делото са представени доказателства за платена държавна такса и са дадени пояснения, че дружеството не е пререгистрирано в срока по §5, ал.1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. В молбата се сочи, че жалбоподателят в производството е Д. П. Б., действащ като назначен ликвидатор в производството по ликвидация по реда на §5 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Съдът е констатирал, че заявлението пред ТД на НАП гр.Варна е подадено от „КАПС Вилас” ООД, чрез адв.Чиликова и е направил извод, че само дружеството, като адресат на акта и то при условие, че е неблагоприятен за него има право да го оспори. За да бъде жалбата допустима според изискванията на АПК, освен правен интерес е необходимо жалбоподателят да е правосубектен. Това е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. След като дружеството е загубило своята правосубектност, включително процесуална такава е налице хипотезата на чл.159, т.2 АПК във връзка с §2 ДР на ДОПК. Тези изводи не се променят и от обстоятелството, че в молбата от 01.07.2026 г. се посочва като жалбоподател Д. П. Б.. Той не е адресат на писмото и не е участвал в административното производство пред ТД на НАП гр.Варна, поради което и не може да оспори писмото на собствено основание. Твърдението, че г-н Б. е назначен за ликвидатор на дружеството не е установено с акт на Агенцията по вписванията или на съда. По тези причини жалбите на „КАПС Вилас“ ООД и на Д. П. Б. са приети за процесуално недопустими, а производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Според чл.15, ал.1 от АПК "страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения". Производствата пред съд се образуват по жалба на "гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения". При подаване на жалба пред съд лицето което я подава следва да съществува в правния мир, за да може да бъде участник в административно правоотношение. За установяване на това обстоятелство, съгласно чл.151, т.1 АПК към жалбата се прилага удостоверение за съществуването и представителството на организацията – жалбоподател. В конкретния случай дружеството жалбоподател е посочило, че е прекратено и не е извършило пререгистрация според изискването на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ в срок до 31 декември 2011 г. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се считат за заличени от 1 януари 2012 г. По делото не е спорно между страните, че „КАПС Вилас“ ООД, не е пререгистрирано и не фигурира в Търговския регистър. Следователно, дружеството е загубило своята правосубектност, включително процесуалната такава и е налице хипотеза по чл.159, т.2 АПК, така както е приел и решаващият състав на АС гр.Варна. Обстоятелството, че се касае за издаване на удостоверение чл.77, ал.1 ДОПК, за провеждане на производство по "специална ликвидация" не променя обстоятелството, че жалбата е подадена от ЮЛ, което вече не съществува. То е заличено по силата на закона. Основателно в частната жалба се сочи, че срока за подаване на заявление за ликвидация по § 5г, ал. 5 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ е инструктивен. Но това обстоятелство е неотносимо към разглеждания правен спор, тъй като той се свежда до въпроса дали "КАПС Вилас" ООД може надлежно да сезира съда с жалба срещу постановения отказ от административния орган. Такова право не е признато на юридическо лице, което не е пререгистрирано и вече не фигурира в Търговския регистър. Липсва субект, който да бъде подател на жалбата пред съда и надлежно да участва в производство във връзка с това обжалване. Наведеният довод в частната жалба, че тъй като се касае за чуждестранно дружество, то не е било наясно с българското законодателство и не е предприело действия своевременно не може да бъде споделен. „КАПС Вилас“ ООД е юридическо лице регистрирано на територията на РБ и по отношение на него се прилагат всички национални закони. Обстоятелството, че съдружниците му са били чужди граждани не освобождава дружеството от вменените му законови задължения на територията на РБ и съобразяване с последиците от неизпълнението им. Определението на съда е правилно и в частта, в която е прекратено съдебното производство и по отношение на г-н Д. П. Б., тъй като той не е бил страна в административното производство пред административния орган. Твърдението, че жалбата е подадена от Д. П. Б. в лично качество е направено едва в съдебното производство, но дори това да не беше така, не се променя извода за недопустимост на жалбата. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното определение фактът, че Д. П. Б. е бил съдружник, а едва на 07.04.2026 г. е определен и за негов ликвидатор не му дава процесуална легитимация да подаде жалба, тъй като субектът по отношение на който е постановен отказ вече не съществува. По тези съображения, постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение