Решение № 1742 от 16.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на МБ и Ко ООД в ликвидация, [ЕИК], гр. Мездра, [адрес], представлявано от ликвидатора К. Иванов, срещу Решение 177/12.05.2022 г., постановено по адм. дело 20/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ 727/06.12.2021 г., издаден от младши експерт Ревизии и проверки в Община Мездра, потвърден с Решение 5/30.12.2021 г. на ръководителя на отдел Местни приходи в същата община, с който в тежест на търговеца са установени задължения такса битови отпадъци /ТБО/ за периодите 01.01.2016 г. 31.12.2021 г. в размер на 12 678,80 лв. и лихва 3432,79 лв. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на Административен съд Враца да изясни относимите към спора факти реализирани ли са в действителност услугите по чл. 62 ЗМДТ. Според касатора събраните по инициатива на ответника доказателства обуславят извод за намерение, но не и за действително тяхно извършване. Поддържа се, че в разрез със задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните по делото и не е събрал относимите към спора доказателства. Искането до съда е за отмяна на решението и за цялостна отмяна на оспорения административен акт с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба ръководителят на отдел Местни приходи в Община Мездра, чрез адв. Стоев, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация 727/06.12.2021 г., издаден от младши експерт Ревизии и проверки в Община Мездра, потвърден с Решение 5/30.12.2021 г. на ръководителя на отдел Местни приходи в същата община, с който в тежест на МБ и Ко ООД в ликвидация са установени задължения за ТБО за услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ за периодите 01.01.2016 г. 31.12.2021 г. в размер на 12 678,80 лв. и лихва 3432,79 лв. по отношение на собствения на дружеството, деклариран през 2010 г. недвижим имот с партиден М40090526, намиращ се в с. Моравица, м. Боганица , община Мездра, представляващ земя с отчетна стойност 5500 лв. и сграда с отчетна стойност 605255 лв., разположен извън строителните граници на населеното място. Според Административен съд Враца АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Спорът е концентриран върху дължимостта на ТБО за периодите 2016 г. 2021 г. за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения, както и дали същите са предоставяни през посочените периоди. Въз основа на договор У-13/06.02.2019 г., сключен между Община Враца, Община Мездра и Екопроект ООД с предмет предоставяне на услуги по приемане и съхранение на битови отпадъци, генерирани на територията на двете общини, съдът е приел, че на територията на Община Враца има регионално депо за неопасни отпадъци, а цитираното дружество е поело задължението да извършва всички дейности, свързани със съхранението на битови отпадъци, генерирани на територията на РДНО Враца, в т. ч. депониране в клетка 2.1, обезпечаване на нормалното функциониране на изградената инфраструктура на депото, която не е предоставена на друг оператор за извършване на услуги, свързани с постъпилите битови отпадъци и обслужване на обект разтоварване на строителни и неопасни производствени отпадъци в п.и. 12259.153.4, м. Орешака , гр. Враца. Договор с предмет извършване на всички дейности, свързани със съхраняване на битови отпадъци, генерирани на териториите на Община Мездра и Община Враца в РДНО, п.и. 12259.788.1 м. Шумака , землище гр. Враца е сключен и на 27.01.2014 г. С оглед доказателствата за наличие на функциониращо депо на територията на общината, в която се намира облагаемият обект, съдът е приел, че таксата за услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ е дължима без оглед на обстоятелството дали имотът се ползва и/или генерира отпадъци. За да мотивира извода си, че същата е предоставяна през спорния период, се е основал на заключението на ССчЕ, в което са разгледани съпътстващите изброените договори фактури за извършени плащания по тях. По отношение на ТБО, определена за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване , съдът е ценил отчетите за дейността на ОП Чистота Мездра, в частност за с. Моравица за периода 2016 г. 2021 г., фактурите за извършени плащания, анализирани в заключението по ССчЕ. Приел е, че услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ се предоставя от общината, за да гарантира приети от обществото стандарти за поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия, включваща поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Решението е правилно. Дължимостта на таксата битови отпадъци не се поражда единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето им, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Правилно е приетото от съда, че касаторът като собственик на декларирания от него по чл. 14 ЗМДТ недвижим имот е задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция за всички спорни периоди /вж. § 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто е разглежданият случай, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Според т. 2 и т. 3 на чл. 71 ЗМДТ не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината, а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. От ответника по касационната жалба са посочени доказателства, че общината ползва депо за битови отпадъци и депонира такива в регионално депо в землището на гр. Враца по силата на сключените между нея, Община Враца и Екопроект ООД договори от 27.01.2014 г. и 06.02.2019 г. Представени са и доказателства за това, че през всички спорни периоди общината е предоставяла услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение размера на таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване: Чл. 67, ал. 4 ЗМДТ в редакцията преди измененията, обн. ДВ, бр. 88 от 2017 г., /вж. § 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ регламентира, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В съответствие с това нормативно предписание в чл. 19, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра е предвидено, че размерът на таксата се определя в левове върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 ЗМДТ. Съобразена е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, според която данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. Вещото лице по назначената ССчЕ е потвърдило, че таксата за тази услуга е правилно изчислена в оспорения акт върху отчетната стойност и при съобразяване с размерите, определени с решенията на общинския съвет, приети на основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 62 ЗМДТ. Особеното правило на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ определя, че по отношение на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места не е налице възможност предварително да се декларира неползване. С оглед на това дори и да се установи, че от съответното лице е подадена декларация за броя и вида на съдовете, необходими му за сметосъбиране и сметоизвозване, този факт е ирелевантен за определяне на размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За нейното определяне законодателят въвежда изрично правило в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Това е така, защото според чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в тази услуга се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, т. е. територии, които са достъпни за ползване от всички. Именно с оглед общото ползване е регламентирана и обща отговорност за поддържането на чистотата на тези територии на всички собственици на имоти на територията на общината или ползватели на такива. Това законодателно решение не противоречи на Директива 2008/98/ЕО. В този смисъл е т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дело С-551/13, SETAR, според която при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. По отношение размера на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо: За тази услуга, както и за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, са приложими разпоредбите на чл. 67, ал. 1 - ал. 3 ЗМДТ, доколкото, както беше посочено, изключението от тях, регламентирано в ал. 4, се отнася само до услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) действието на измененията на чл. 67 ЗМДТ, приети с § 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Поради това за процесните периоди е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г., съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. По силата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Ограничението данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на недвижимите имоти, да не се включват в основата, определена от общинския съвет по ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ също е неприложимо за спорните периоди, тъй като на основание § 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) това ограничение, прието с § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. От така действащата нормативна уредба следва, че определянето на таксата за битови отпадъци спорните периоди върху основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ се извършва само при невъзможност да се приложи основата за облагане по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. При липсата на спор, че по отношение на облагаемия имот не се извършва събиране на битови отпадъци и транспортиране до съоръжения и инсталации за тяхното третиране определянето на таксата пропорционално върху отчетната стойност е правомерно. По изложените съображения решението на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касационната жалба се следват разноски, каквито органът е направил за заплащане на възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на 02.06.2022 г. с адв. Стоев, в размер на 1830 лв.