Определение № 565 от 03.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 457/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Постъпила е частна жалба от З. М. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. К., против разпореждане без номер от 24 юни 2011 г., постановено по в.гр.д. № 196 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., с което е върната касационна жалба с вх. № 2547 от 17 юни 2011 г., подадена от частния жалбоподател срещу решение № 98 от 19 май 2011 г. по същото въззивно гражданско дело. В жалбата се сочи, че в касационната жалба е посочен недостатък на въззивното решение, свързан с непроизнасяне по въведения довод за нарушение на процесуалните правила от първата инстанция по чл. 146 ГПК, не е посочена правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и липсата на указание за страните за кои от твърдените от тях факти не се сочат доказателства; подадената касационна жалба има характер на искане за допълване на решението на въззивния съд по чл. 273 вр. чл. 25 ГПК и е подадена в законния срок. Иска се връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по искането за допълване на решението на въззивния съд. Ответникът А. М. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Г., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С разпореждането си въззивният съд приел, че подадената касационна жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на иска е 821,58 лева и решението не подлежи на касационно обжалване. Атакуваното разпореждане е правилно. Според правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21 декември 2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и посочена от ищеца в размер на 821,58 лева е под посочения размер в чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е постъпила на 17 юни 2011 г. – след 21 декември 2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване. Ответникът претендира заплащането на заплатените за касационното производство съдебни разноски в размер на 100 лева за изготвяне на отговор на частната жалба, които му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По твърдението на частната жалбоподателка за отправено искане за допълване на решението на въззивния съд, сторено в касационната жалба, ВКС приема, че следва да изпрати делото на въззивния съд за преценка и съответно произнасяне. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение