Определение № 50481 от 07.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1176/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. М. – синдик на „Хидропонт М“ ЕООД /н./ срещу решение № 796/21.12.2021 г., постановено по т.д.№ 980/2021 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 08.01.2021 г. по гр.д.№ 377/2017 г. на Пернишки окръжен съд за признаване за установено по предявен от „Еко-Тех Про“ ЕООД против „Хидропонт М“ ЕООД и „Корпоративна търговска банка“ АД иск, че „Хидропонт М“ ЕООД /н./ в качеството му на залогодател по договор за особен залог от 30.07.2009 г., сключен за обезпечаване на задълженията му спрямо „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 30.07.2009 г. не е собственик на два броя движими вещи по т.6 и т.7 на исковата молба: CNC струг „GS 4300 L2“ – новопроизведен и CNC струг „GS 3600 L2“ – новопроизведен. В останалата част за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото за ново разглеждане касационна жалба на е подадена. Касаторът се позовава на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът „Еко-Тех Про“ ЕООД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът „КТБ“ АД /н./ изразява становище за основателност на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в исковата молба „Еко – Тех Про“ ЕООД се твърди, че „Хидропонт М“ ЕООД не е собственик на движими вещи, които са били придобити от ищеца, като са предявени два иска. Първият иск е за установяване на липсата на заложно право на ответника „КТБ“ АД /н./ по отношение на вещите по т.1 – т.5, по който правният интерес произтича от обстоятелството, че банката претендира заложно право по договор за особен залог от 30.07.2009 г. Вторият иск е за установяване на липсата на право на собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД /н./ върху вещите по т.6 и т.7 от исковата молба (два струга), които не са обхванати от договора за особен залог и спрямо тях не е налице висящо изпълнително производство, но се намират в запечатаните по искане на „КТБ“ АД /н./ сгради по реда на чл.35, ал.3 ЗОЗ и банката е отказала предаването им на ищеца. Софийският апелативен съд е изложил съображения, че ищецът по иска „ Еко – Тех Про“ ЕООД е представил доказателства, че е закупил двата струга през 2016 г., което се установявало от два договора, две фактури, митнически декларации, товарителница и фактура за транспорт, както и че е извършено плащане на цената на продавача „М.“ ЕООД, а машините са реално доставени и монтирани. Констатирано е, че спрямо тези вещи няма насочено принудително изпълнение, но с постановление от 20.12.2016 г. на ЧСИ Н. Н. запорът е вдигнат и вещите са освободени като собствени на трето лице – ищеца. Посочено е, че тези вещи не са били и част от заложените вещи по договора за особен залог от 30.07.2009 г., тъй като не са включени в описа към приложение № 1 от него. Формиран е извод, че вещите никога не са били собственост на „Хидропонт М“ ЕООД, а са придобити от ищеца – „Еко – Тех Про“ ЕООД, поради което отрицателният установителен иск правилно е уважен от първоинстанционният съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът е мотивирал вероятна недопустимост на иска за собственост с довод за липса на правен интерес. Изложил е съображения, че предметът на иска по чл.36, ал.2, пр.2 ЗОЗ е отричане на правото на собственост на залогодателя, а за предявяване на такъв иск липсвал правен интерес, докато интересът на ищеца бил да се установи съществуването на собствени права върху вещите чрез положителен установителен или ревандикационен иск. Съобразно мотивите на въззивния съд в обжалваната част на въззивното решение (по отрицателния установителен иск за собственост) допустимостта на предявения иск произтича от спора за собственост върху двата струга, като ищецът има право на избор на формата на търсената защита – осъдителен иск, положителен или отрицателен установителен иск според разясненията в т.2 на ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно не е разгледан иск по чл.36, ал.2 ЗОЗ, поради което въззивното решение е допустимо. Очевидната неправилност е изведена от твърдението на касатора за липса на обсъждане на изпълнителните действия по ЗОЗ, датите на извършването им и момента на придобиване на собствеността върху вещите, както и че по отношение на вещите не е насочено принудително изпълнение, а е наложена обезпечителна мярка. Тези твърдения са обсъдени от въззивния съд и на базата на установените факти е формиран извод, че отрицателният установителен иск е основателен. Въведените от касатора доводи не отчитат направеното разграничение между предявените два иска, като касационната жалба е подадена само в частта за произнасяне по установителния иск за вещите по т.6 и т.7 от исковата молба. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд