Определение № 278 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 846/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв.Й. А. като пълномощник на М. П. П., против решението на Окръжен съд Монтана, постановено на 03.05.2011 г. по в.гр.д.№ 81/2011 г. С него е потвърдено решението на Берковския районен съд, постановено на 24.01.2011 г. по гр.д. № 819/2010 г., с което е признато за установено по отношение на М. П. П., че П. А. П., Н. И. П., А. Д. А. и И. Д. А. са собственици на 1/3 ид. част от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 12961.28.81 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-74/ 24.06.2008 г., находящ се в м. ”Д.”, с площ 4 758 кв.м.; с града с идентификатор 12961.28.81.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 129.28.81, със застроена площ 45 кв.м., на един етаж с предназначение: жилищна-еднофамилна; сграда с идентификатор 12961.28.81.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 12961.28.81, със застроена площ 38 кв.м, на един етаж с предназначение: селскостопанска сграда. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В случая касационната жалба е подадена на 10.06.2011 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК за нея е приложима разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението й. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка на имота, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право, а по искове за парични вземания - исковата сума. Видно от приложените пред първата инстанция удостоверение № [ЕГН] от 05.03.2010 г. и № [ЕГН]/ 05.03.2010 г. на [община], “Местни данъци и такси”, данъчната оценка на двете сгради е общо 3014 лв., а на поземления имот- лозе с площ 4758 кв.м. в м.”Д.”- 250 лв. или общо данъчната оценка е 3 264 лв. Предмет на иска за собственост е 1/3 ид. част от имота - земя и сгради, и следователно цената на иска е 1088 лв., т.е. под определения в чл. 280, ал.2 ГПК размер. Поради това касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът