Определение № 306 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място], подадена от пълномощника адв. В. Х., в която се сочи, че с определението от 23.04.2012 год., постановено по същото дело, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по отношение на направените разноски по делото. Искането е за присъждане на разноските. В писмения отговор по чл.248, ал.2 ГПК Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подаден чрез гл. юрисконсулт Сн. Д. изразява становище, че молбата е неоснователна, като твърди, че разноски в такъв размер не се дължат. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира молбата за частично основателна. Производството по гр.д. № 1719/2011 г. е образувано по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 1422 от 21.07.2011 г. по гр.д. № 499/2011 г. на Софийски градски съд. С определение № 579 от 23.04.2012 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до разглеждане касационната жалба, като не се е произнесъл по въпроса за разноските, поискани от ответника по касация “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място]. Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Процедурата по чл.248, ал.2 ГПК е изпълнена. По същество молбата е частично основателна. Ответникът по касационната жалба “Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг”, [населено място] е изготвил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, към който е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат В. Х. Х. в размер на 12 000 лв. Съдът в настоящия състав намира, че с оглед характера на производството във фазата включваща проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, в която съдът се произнася с определение по чл.288 ГПК в закрито заседание, и осъществената от пълномощника на ответното дружество защита в това производство, изразяваща се в изготвяне на писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК адвокатското възнаграждение е прекомерно. На молителят следва да се присъдят разноски в по-нисък размер, а именно сумата 7 146 лв. С оглед изложеното молбата следва да бъде уважена в този размер и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството да бъде осъдена да заплати на молителя посочената сума. Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.,