Определение № 873 от 04.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. С. срещу решение № 190 от 09.12.2009 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 294 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 399 от 11.05.2007 г. по гр.д.№ 1364 от 2006 г. на Ямболския районен съд в частта му за допускане на делба на съсобственото между бившите съпрузи Ж. Т. С. и Д. П. Д. дворно място с площ от 875 кв.м., находящо се в с.Кукорево, съставляващо УПИ XIX-119 в кв.15 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда от 68,40 кв.м. и нежилищни сгради с площ от 19,25 кв.м. при квоти: 1/4 ид.ч. за Ж. С. и 3/4 ид.ч. за Д. Д.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Дали придобитото по време на брака имущество има правното положение на средствата, които са разходвани за придобиването му, 2. Достатъчно ли е искът за установяване на преобразуване на лично имущество да се уважи въз основа само на един свидетел и то роднина на една от страните по делото, 3. Дали презумпцията по чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. /отм./ е оборима, 4. Дали показанията на роднините се преценяват от съда с оглед на всички данни по делото, имайки предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, 5. Дали даденото от родителите на единия съпруг се счита за дарение на този съпруг, а не на двамата съпрузи, 6. Следва ли да се доказва извънсемейния произход на дадените парични средства, 7. Когато единият съпруг е придобил идеална част от делбения имот по волята на другия съпруг /когато единият съпруг прехвърля възмездно на другия съпруг ид.ч. от негов индивидуален имот/, дали при бъдеща делба на този имот при определяне на квотите на бившите съпрузи спорът има за предмет оборване на презумпцията по чл.19, ал.1 от СК /отм./. В писмен отговор от 19.01.2010 г. ответникът Д. П. Д. оспорва касационната жалба като недопустима. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице тогава, когато по възникналия по конкретното дело спор няма приложима правна норма /налице е празнота в закона/, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване или когато едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма следва да бъде променено поради настъпили промени в законодателството или в обществените отношения. В конкретния случай по посочените от касаторката въпроси има пълна правна уредба /чл.19, ал.1 и чл.21 от СК от 1985 г. /отм./, чл.136 от ГПК /отм./, съответно чл.172 от новия ГПК, чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, съответно чл.12 от новия ГПК/. По приложението на тези правни норми има многобройна и трайна съдебна практика, включително и решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от новия ГПК, а обжалваното решение не противоречи на тази практика. Освен това, не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяната на тази практика. Единственият съществен за определяне на квотите на съделителите по настоящото дело въпрос /дали възмездно прехвърлената през 1993 г. от единия съпруг на другия съпруг идеална част от имот става индивидуална собственост на съпруга- приобретател или е СИО по силата на презумпцията на чл.19, ал.1 от СК от 1985 г./отм./ и съответно дали в такива случаи съпругът-приобретател следва да доказва, че придобиването на тази ид.ч. от имота е станало с извънсемейни средства/ е решен още в отменителното решение на ВКС по настоящото дело- решение № 213 от 09.07.2009 г. по гр.д.№ 89 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това, обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана, както в горепосоченото отменително решение, така и в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, например решение № 462 от 14.09.2010 г. по гр.д.№ 823 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. А съгласно приетото в т.4 от горепосоченото Тълкувателно решение на ОСТГК на ВКС в случаите, когато вече има практика на ВКС по даден процесуалноправен или материалноправен въпрос и не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които са налагат промяна на тази практика, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата Д. Д. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия