Определение № 729 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4131/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от М. И. Г. молба вх. № 261068/31.07.2024 г. за отмяна на влязло в сила решение. В молбата, въз основа на която е образувано производството, се иска отмяна на влязло в сила решение № 303/22.05.2024 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е отменено решение № 394 от 26.11.2022 г. по гр. д. № 514/2022 г. на Окръжен съд-Перник и вместо него е постановено ново по същество, с което М. И. Г., е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Т. Ц. Т., да упражнява правото си на собственост върху собствения му УПИ *-* от квартал 9015/15 „а“ по сега действащия план на [населено място], общ. П., одобрен със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976г., изменен със Заповед № 927 от 25.02.2009г. на Кмета на Община Перник, като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на УПИ *-* и навлизаща в него. Поддържаните основания за отмяна са по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Посочено е, че експертизата „не установява реални факти“. Твърди се също така, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като не е получил призовка за съдебното заседание. С разпореждане от 28.11.2024 г. са дадени указания на молителя да отстрани нередовностите на молбата за отмяна, а именно: да уточни следното: установена ли е по надлежен съдебен ред неистинността на заключение на вещо лице /налице ли е влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство/; твърди ли се, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, тъй като не е получил призовка за касационното производство. В уточняваща молба от 12.12.2024 г. молителят е посочил следното: неистинността на заключението на вещото лице не е установена с влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. Посочено е единствено, че в него се съдържат „условни твърдения и предположения“ и същото очевидно не разкрива обективната истина. Уточнено е, че не се твърди нередовно призоваване или неучастие в касационното производство, приключило с решение, чиято отмяна се иска. Поддържа се твърдението за нередовно призоваване в първоинстанционното производство, с оглед на което молителят е бил лишен от възможност да участва в делото. Ответникът по молбата Т. Ц. Т., чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквото се поддържа от молителя, следва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на решението - чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Този срок във всеки конкретен случай подлежи на доказване. В настоящата хипотеза са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на подадената молба срещу влязлото в сила решение до разглеждане. Съгласно първата от цитираните по-горе разпоредби основание за отмяна е налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител. В конкретния случай молителят излага твърдения, според които правото му на участие в процеса е било нарушено поради нередовно призоваване, в резултат на което е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото. С оглед на това молбата се явява допустима, като преценката за нейната основателност е въпрос по същество. Молбата е постъпила на 31.07.2024 г. в деловодството на ВКС. Същата следва да се счита подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 22.05.2024 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира, че молбата за отмяна следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание, на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Второто поддържано основание е отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като се посочва, че заключението на вещото лице съдържа условни твърдения и предположения, както и очевидно не разкрива обективната истина. Цитираната разпоредба изисква по надлежен съдебен ред да е установена неистинността на заключение на вещо лице, което е обусловило изхода на спора. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /когато наказателно производство не може да бъде образувано/. Установяване по този ред на неистинността на заключение на вещо лице, не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. Посочва се единствено, че същото не отговаря на обективната истина. Молбата за отмяна се явява процесуално недопустима на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и следва да се остави без разглеждане на това основание. Воден от горното, съдът