Определение № 225 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 235/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. К. В. и И. И. В., чрез пълномощника им адв. С, срещу определение № 160 от 04.02.2010 г. по ч.гр.д. № 114/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3198/30.11.2009 г. по гр.д. № 3086/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.22 ал.1 ЗОПДИППД във вр. С чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КУИППД срещу жалбоподателите чрез възбрана върху посочени недвижими имоти и запор върху посочени леки автомобили и банкови сметки и вземания и е посочен срок за предявяване на иска. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че частната жалба е недопустима. Препис от определението е връчен на пълномощника на жалбоподателите адв. С пълномощно на л.44 от въззивното дело, на 15.02.2010 г., видно от удостовереното върху молбата от същия пълномощник- л.58 от въззивното дело. Едноседмичният срок по чл. 275 ал.1 изр.първо ГПК за обжалването му е изтекъл на 22.02.2010 г., изчислен съобразно чл.60 ал.4 ГПК. Частната жалба е подадена в канцеларията на Пловдивския апелативен съд на 23.02.2010 г., т.е. след изтичане на законния срок, който е указан и в определението. Съгласно чл.275 ал.2 във вр. с чл.262 ал.2 т.1 ГПК същата е процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение