Определение № 460 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1067/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. О.-С. против решение № 374/8.07.2010 г. по т.д. № 160/2010 г. на Софийски АС, с което се обявява за недопустимо вписването на С. Н. В., като съдружник в О. по партидата на дружеството в Търговския регистър при Агенция по вписванията по иска по чл.29,ал.1 ЗТР предявен от Вл. Н. срещу касатора. Присъдени са и разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е в противоречие с материалния закон-чл.137,ал.1,т.2 ТЗ, както и че неправилно е приложена разпоредбата на чл.119,ал.4 ТЗ. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касаторът не прави разграничение между: 1. Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.