Определение № 145 от 02.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2008 г.

Производство по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) вр. с §2, ал.3 ГПК. С молба от 31.08.2000 година, подадена от Е. С. Ч. от гр. С. е направено искане за изменение на решение № 590 от 29.07.2009 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1* по описа за 2008 година в частта му за разноските. Искането е неоснователно. С решение № 590 от 29.07.2009 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1922/ 2008 година е оставено в сила решение № 308 от 28.01.2008 година на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2182/2006 година, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 26, ал.2 КТ ЗЗД, предявени от Е. Й. К. и П. И. К. против Т. В. Ч. и Е. С. Ч., всички от гр. С.. В производството пред касационната инстанция ответникът по касация Е. С. Ч. не е направил искане за присъждане на съдебни разноски, което е съобразено при постановяване на решението - по отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Направеното с писмена защита, постъпила в съда на 19.06.2009 г., искане за присъждане на съдебни разноски е несвоевременно - след приключване на устните състезания по делото в съдебно заседание състояло се на 10.06.2009 г., поради което не може да бъде съобразено. Предвид изложеното, молбата за изменение на съдебното решение при условията на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) в частта му за разноските по делото е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение