Определение № 197 от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 812/2010 г.

По делото са постъпили три молби:

• молба с вх.№3150 от 4.04.2011г.от адвокат Е. -в качеството му на процесуален представител на [фирма] [населено място],област С. –касатор в производството - с искане бъде освободена внесената по сметка на ВКС парична гаранция с вносна бележка от 9.04.2010г.чрез СИ Б. в размер на 12 468.71лв.и върната по следната банкова сметка на [фирма] [населено място] – IBAN BG 86 RZBB 9155 1060 166 717 B. RZBBBGSF Р. България АД,

• молба с вх.№3151 от 4.04.2011г.от адвокат Е. -в качеството му на процесуален представител на [фирма] [населено място],област С. –касатор в производството - с искане съдът да измени решението си в частта за разноските,като освен вече присъдените осъди ответника да заплати и сумата от 1 000лв.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция и за спиране на изпълнението на въззивното решение и

• молба с вх.№4068 от 29.04.2011г.от адвокат И. -в качеството му на процесуален представител на Н. К.- ответник по касация в производството - с искане съдът да измени решението си в частта за разноските,като намали вече присъдените,съобразявайки,че частично въззивното решение е влязло в сила,след като е преценено,че частично е недопустимо касационното му обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК пред вид размера на някои от претенциите.По молбата за освобождаване на внесената по сметка на ВКС парична гаранция-заявява,че не се противопоставя.Оспорва молбата на противната страна за допълнително присъждане на разноски от 1000лв.-поради противоречие в съдържанието на пълномощното и договора за правна помощи и тъй като не са своевременно представени по делото.Отделно прави и възражение за прекомерност.

Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,с оглед постъпилите молби,като взе пред вид доказателствата по делото, изразените становища и съобразно закона, намира следното:

По молба с вх.№3150 от 4.04.2011г. с правно основание чл.282 ал.5 от ГПК:

Във връзка с направено искане и внесено от [фирма] [населено място] обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 от ГПК в размер на 12 468.71лв.- ВКС с определение № 250 от 16.04.2010 по ч.гр.д.№ 245/10г. е спрял изпълнението на въззивно решение № 131 от 23.03.10г.по в.гр.д.№ 1194/09г.на Софийски окръжен съд в частта,в която е потвърдено решение №144 от 16.11.09г.по гр.д.№ 133/09г.на ПРС.

Понастоящем– касационното производство е приключило,като с решение № 75 от 29.03.11г.ВКС частично е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството в частта,касаеща претенцията за сумите от 164.22лв.-неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в празнични и почивни дни за периода 23.03.06г.-10.11.08г. и от 34.26лв. мораторна лихва до завеждане на исковата молба.В останалата обжалвана част- въззивно решение № 131 от 23.03.10г.по в.гр.д.№ 1194/09г.на Софийски окръжен съд е отменено и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск за сумата от 10 081.38лв.-неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.03.06г.-10.11.08г. и за сумата от 2 188.85лв., мораторна лихва до завеждане на исковата молба.

Независимо,че искът е отхвърлен,съдът е изпратил съобщение на противната страна и последната е заявила,че не се противопоставя на връщането на гаранцията.С оглед постъпилата молба за освобождаване на обезпечението,обстоятелството,че искът е отхвърлен и че противната страна не се противопоставя,настоящият съдебен състав намира молбата за основателна и счита,че тя следва да бъде уважена до размера,в който иска е отхвърлен /до 12 270.23лв./В останалата част /за разликата до 12 468.71лв./искането е неоснователно,тъй като съгласно влязлото в сила въззивно решение – молителят дължи сумата от 194.48 лв./ 164.22лв.+ 34.26лв./.

По молбите с вх.№ 3151 от 4.04.2011г.и с вх.№ 4068 от 29.04.2011г.- двете с правно основание чл.248 от ГПК:

С постановеното решение – съдът е присъдил в полза на касатора разноски в общ размер на 2 892лв./от тях за държавна такса пред касационната инстанция -736лв. пред въззивната инстанция- 456лв.,за експертиза пред първата инстанция-200лв.,за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция- 700лв.и пред въззивната- 800лв./.Съдът не е присъдил претендираните с молба с вх.№3151 от 4.04.2011г. разноски от 1 000лв.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция и за спиране на изпълнението на въззивното решение.Пълномощното и договорът за правна помощ серия А № 0870502,на които се позовава касатора - са приложени по ч.гр.д.№ 245/10г.,по което е било спряно изпълнението на въззивно решение № 131 от 23.03.10г.по в.гр.д.№ 1194/09г.на Софийски окръжен съд.Частното дело е приложено към настоящето,част е от доказателствения материал и в този смисъл възражението на противната страна за несвоевременно представяне на тези доказателства не може да бъде споделено.Независимо от изложеното,подадената молба с вх.№ 3151 от 4.04.2011г. е недопустима,с оглед нормата на чл.80 от ГПК.Съгласно цитираната норма – страната,която е поискала присъждане на разноски е длъжна да представи в съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Предвидената в закона санкция за неизпълнение на това задължение е загуба за страната на правото да иска изменение на решението в частта му за разноските.В случая – касаторът не е представил пред касационната инстанция списък с претендираните от него разноски и поради това няма право да претендира изменение на решението в частта му за разноските.

Молба с вх.№ 4068 от 29.04.2011г.е основателна,тъй като при преценката на размера на дължимите разноски –съдът не е съобразил обстоятелството,че от общия размер на заявените претенции от 12 468.71лв.- исковете са основателни до 12 270.23лв. и с оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК - в полза на касатора следва да се присъдят разноски вместо в общ размер на 2 892лв.- в размер от 2 800лв.

Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение